– Хал, какво, по дяволите, става? – измърмори Туули, докато пътуваха.
Адвокатът и Кронон бяха приятели от детинство. Един от многото митове, които Хал разпространяваше за самия себе си, беше, че е „градско чедо“, отраснало в малка къща в Киуани, а не в имението в Грийнуд, където семейството се преместило, докато бил в гимназията. Той не харесваше много контетата от богатите предградия, с които бе учил в гимназиалните класове и в колежа и сред които сега отглеждаше децата си. Предпочиташе съучениците си от началното училище, като Мел, които, ако трябва да сме честни, навремето вероятно са го избягвали като всички останали. Макар и подлизурко по природа, когато се наложеше, Туули беше прям е Хал, който, ако беше в подходящо настроение, приемаше критики.
– Знаеш, че утре ще си на първа страница – изтъкна адвокатът.
– Очевидно.
На Хал трябваше да му се признае, че въпреки емоционалния вулкан, кипящ в него, понякога можеше да бъде много хитър.
– Има ли възможност да те убедя публично да се откажеш от думите, които изрече преди малко? Ако реагираме бързо, Пол може да не те съди за клевета.
– Каква клевета?
– Хал, той се кандидатира за кмет. Ти току-що го нарече убиец. Със сигурност ще те съди за клевета. Няма да го преглътне.
Кронон седеше загърнат с палтото си, със скръстени на гърдите ръце – приличаше на птица.
– Няма да се отказвам от нищо.
По наблюдения на Ивън притежаването на един милиард долара променяше хората. При Хал го избиваше на инфантилно поведение.
– Нека да ме съди. Нямам ли право да изказвам мнението си за някого, който се кандидатира за кмет?
– Дори по отношение на публични личности, Хал, законът забранява да отправяш обвинения, представляващи злонамерено изопачаване на истината.
– Това е чистата истина, Мел. Вярвай ми. Близнаците заедно са планирали това убийство. Познавам ги от малки. Няма начин единият да направи нещо, без да замеси другия.
Туули поклати глава:
– Хал, моля те. Следя този казус от десетилетия. Не съм срещнал дори една-единствена дума, вменяваща вина на Пол. Освен това е много подозрително да променяш мнението си точно сега. След двайсет и пет години изведнъж го обвиняваш в съучастие в престъплението на брат му – точно когато той има всички шансове да спечели кметските избори, а ти си най-големият спонсор на противниковата партия.
Кронон направи кисела физиономия и се замисли за момент. Очите му се движеха зад дебелите очила като хванати в капан мишки.
– Този тип ме вбесява – измърмори след малко.
Ивън все още не знаеше колко голяма е кръвната вражда между двете семейства. Една част от гнева на Хал все пак бе разбираема. Убийството на Дита бе провалило политическата кариера на баща му. Зевс се беше отказал от кампанията за губернатор броени дни след смъртта на дъщеря си. А сега Пол се бе прицелил в политическия Олимп с всички изгледи, ако спечели, следващата му цел да е губернаторският пост.
– Винаги съм подозирал, че Пол има нещо общо. Родителите ми обаче не искаха да чуят. И двамата. Татко все повтаряше: „За семейство Янис това е не по-малка трагедия, отколкото за нас“, а майка ми, особено след неговата смърт, не желаеше да говори по тази тема. Заради тях мълчах. Но вече ги няма и мога спокойно да изкажа мнението си. Всъщност мисля да пусна няколко клипа в тази връзка – добави Хал, като кимна решително.
Ивън започна да осъзнава, че никое от изявленията на шефа ѝ, нито тук, нито по-рано в коридора, не е било случайно. Той предварително бе планирал тази сцена и евентуалните последици.
– Така само ще го принудиш да те съди – предупреди Мел. – Ако тръгнеш по този път, трябва да намериш достатъчно доказателства.
– Ивън ще намери.
– Аз ли? – не се сдържа тя. Вече три години се мъчеше да измъква Хал от кашите, в които сам се забъркваше.
– Да. Обади се на Тим – нареди Кронон, имайки предвид частния детектив, когото бе натоварил със следенето на Коръс Дикстра от „Йор Хаус“ предишния ден.
– На Тим?
– Тим е запознат подробно със случая. През цялото време беше убеден, че не знаем цялата истина. Сигурен съм, че вече има доста улики срещу Пол.