— Знаехме ли, че е на Бермудските острови? — попита Йорк.
— Не — отвърна Девил. — Явно е влязъл, без да използва паспорта си.
— Може би не е такъв пияница, за какъвто го мислехме.
— Имаме ли човек в Пуерто Рико? — попита Теди. Гласът му беше една идея по-развълнуван. Само една.
— Разбира се — отвърна Йорк.
— Кажете му да надуши следата.
— Има ли промяна в плановете ни за стария Тревър? — попита Девил.
— Не, никаква — отвърна Теди.
Девил си тръгна, за да се заеме с поредния етап в кризата „Тревър“. Теди се обади на една секретарка и поръча ментов чай. Йорк отново препрочиташе писмото. Когато останаха сами, той попита:
— Защо пък да не ги разделим?
— Да, и аз си го мислех. Трябва да се направи бързо, преди да са имали време да разговарят. Да се изпратят в три различни затвора на голямо разстояние един от друг и да се следи да нямат достъп до телефон и поща. А после какво? Те все още ще знаят тайната. Всеки от тях би могъл да провали Лейк.
— Не съм сигурен, че имаме връзки в Бюрото по затворите.
— Може да се уреди. Ако се наложи, ще говоря с министъра на правосъдието.
— Откога си приятел с министъра на правосъдието?
— Това е въпрос на национална сигурност.
— Трима престъпни съдии от федерален затвор във Флорида имат нещо общо с националната сигурност? Бих искал да чуя този разговор.
Теди пиеше чая си със затворени очи, обгърнал чашата с пръсти.
— Това е твърде опасно — прошепна той. — Ако ги ядосаме, ще създадат още повече проблеми. Не можем да поемаме такива рискове в този случай.
— Ами ако Аргроу успее да намери писмата от Лейк? — продължи Йорк. — Помисли си — това са затворници, доказани престъпници и никой няма да повярва на историята им за Лейк, ако нямат доказателства. Доказателствата са документи, листове хартия, оригинални и копия от кореспонденцията им. Те се пазят някъде. Ако ги намерим и им ги вземем, кой ще им обърне внимание?
Теди отпи още една глътка със затворени очи и замълча. После леко се намести на стола си и сгърчи лице от болка.
— Така е — каза тихо той. — Само че се притеснявам да няма някой на свобода, за когото да не знаем. Тези типове са на крачка пред нас и винаги ще бъдат. От доста време се опитваме да разберем какво знаят. Не съм сигурен, че някога ще ги настигнем. Може би са намислили да се освободят от документацията си. Сигурен съм, че в затвора е забранено да се води такава кореспонденция и те вече са скрили всичко. Писмата на Лейк са твърде ценни, за да не бъдат преснети и изнесени извън затвора.
— Тревър беше техният куриер. Виждали сме всички писма, които е изнасял от Тръмбъл през последния месец.
— Така мислим. Но не знаем със сигурност.
— Но кой тогава?
— Спайсър има жена. Тя е идвала да го вижда. Ярбър се развежда, но кой ги знае какво правят. Тя го е посещавала през последните три месеца. А може и да подкупват пазачите, за да им пренасят пощата. Тези хора скучаят, те са умни и много изобретателни. Не можем просто да приемем, че знаем всичко, което правят. А ако направим грешка, ако приемем твърде много предположения за истина, мистър Лейк ще бъде разкрит.
— Но как? Как ще го направят?
— Сигурно ще се свържат с някой репортер и ще му дават писмата едно по едно, докато не повярва. Ще се получи, убеден съм.
— Журналистите ще се нахвърлят отгоре му като луди.
— Не бива да се случи, Йорк. Просто не можем да го допуснем.
Девил се върна бързо. Американските митници бяха уведомени от властите на Бермудските острови десет минути след излитането на самолета за Сан Хуан. Тревър щеше да кацне след осемнайсет минути.
Тревър просто вървеше след парите си. Бързо беше научил основните принципи на прехвърлянето на пари от банка в банка и сега усъвършенстваше това изкуство. На Бермудските острови беше изпратил половината в една швейцарска банка, а другата половина — в една банка на Каймановите острови. На изток или на запад? Това беше големият въпрос. Най-бързият полет от Бермудските острови беше до Лондон, но идеята да се минава през проверките на летище Хийтроу го плашеше. Той не бе издирван официално, поне не от правителството. Към него нямаше предявени обвинения. Само че англичаните бяха толкова добри в митническия контрол. Щеше да тръгне на запад и да опита късмета си на Карибите.