Бийч се сещаше поне за три примера, а Ярбър добави още няколко за всеки случай.
— Кой тогава го е убил?
— Не е изключено просто да се е разхождал в лош квартал.
— Пред хотел „Шератън“? Едва ли.
— Добре тогава, Кониърс го е убил.
— Твърде е възможно. Кониърс някак си е надушил Тревър и е разбрал, че той е куриер на Рики. Притиснал го е, заплашил го е със затвор или нещо подобно и нашият човек е избягал на Карибите. Тревър не е знаел, че Кониърс е Арън Лейк.
— А Лейк определено разполага с парите и властта да проследи един пиян адвокат.
— Ами ние? Лейк вече знае, че Рики не е Рики, а нашият Джо Рой и че той има приятели в затвора.
— Въпросът е дали може да се добере до нас.
— Предполагам, че аз пръв ще разбера — засмя се нервно Спайсър.
— Освен това не е изключено да е отишъл в Ямайка и да се е мотал където не трябва, вероятно пиян, да се е опитал да си намери мадама и да са го застреляли.
Всички се съгласиха, че Тревър беше напълно способен да предизвика смъртта си.
Нека почива в мир, заключиха Братята. Но само ако не беше откраднал парите им.
Разделиха се за около час. Бийч отиде до пистата, за да повърви и да помисли. Ярбър започна работа и за двайсет цента на час, се постара да поправи компютъра в стаята на свещеника. Спайсър отиде в библиотеката, където откри мистър Аргроу да чете закони.
Юридическата библиотека беше отворена, за посещение не се изискваше предварително уговорен час, но неписаното правило гласеше, че човек поне трябва да попита някого от Братята, преди да използва книгите им. Аргроу беше нов и явно още не беше научил правилата. Спайсър реши да не му се кара.
Те си кимнаха за поздрав и Спайсър се зае да разчиства масите и да подрежда книгите.
— Чух, че извършвате юридически услуги — обади се Аргроу. Освен тях в библиотеката нямаше никой.
— Какво ли не говорят хората.
— Аз съм подал молба за обжалване.
— Какво стана на процеса?
— Осъдиха ме по три обвинения за банкова измама, за укриване на пари на Бахамите. Дадоха ми шейсет месеца. Аз съм излежал четири. Не съм сигурен, че ще издържа още петдесет и шест. Имам нужда от помощ за обжалването.
— В кой съд ще се гледа?
— На Вирджинските острови. Работех за голяма банка в Маями. Много пари от наркотици.
Аргроу говореше гладко, припряно и настойчиво, което подразни Спайсър, но не много. Споменаването на Бахамите привлече вниманието му.
— Виновен съм. Кой знае защо, се увлякох по прането на пари. Работех с милиони долари всеки ден и ми действаше опияняващо. Можех да прехвърлям пари по-бързо от всеки друг банкер в Южна Флорида. Още го мога. Само че се събрах с лоши приятели и направих няколко грешки.
— Значи се признавате за виновен?
— Да.
— Това е рядкост в Тръмбъл.
— Не, аз сгреших, но мисля, че присъдата ми е твърде тежка. Някой ми каза, че вие можете да ми спестите някоя и друга година.
Спайсър вече не се интересуваше от разхвърляните маси и неподредените книги. Той седна на един стол и се приготви за разговор.
— Можем да погледнем документацията ви — каза той, сякаш през него бяха минали стотици обжалвания.
Идиот такъв, мислеше си Аргроу. Изхвърлили са те от училище в десети клас, а на деветнайсет години си откраднал кола. Баща ти използвал връзките си, за да те отърве. Избран си за мирови съдия с гласовете на мъртви души и с подправени бюлетини, а сега лежиш във федерален затвор и ми се правиш на велик.
И все пак, призна Аргроу, ти, мистър Спайсър, можеш да провалиш следващия президент на Съединените щати.
— Колко ще ми струва? — попита Аргроу.
— Колко имате? — поинтересува се Спайсър като истински адвокат.
— Не много.
— Мислех, че знаете как да скриете пари в офшорна сметка.
— Така е, повярвайте ми. По едно време бях натрупал доста, но ги изгубих.
— Значи не можете да платите нищо?
— Не много. Може би две-три хиляди.
— Ами адвокатът ви?
— Заради него съм тук. Не мога да си позволя да наема нов.
Спайсър се замисли за миг върху ситуацията. Даде си сметка, че Тревър наистина му липсва. Нещата бяха много по-прости, когато той им събираше парите.
— Още ли имате връзки на Бахамите?
— Имам връзки из целия Карибски басейн. Защо?