— Защото ще трябва да ни преведете парите. Тук е забранено да се плаща в брой.
— Искате да ви преведа две хиляди долара?
— Не, пет хиляди. Това е минималният ни хонорар.
— Къде е банката ви?
— На Бахамите.
Аргроу присви очи. Веждите му се сключиха и той се замисли, а също и Спайсър. Умовете им бяха на път да се срещнат.
— Защо там? — попита Аргроу.
— По същата причина като вас.
И двете глави бяха пълни с идеи.
— Искам да ви питам нещо — каза Спайсър. — Казахте, че можете да прехвърляте мръсни пари по-бързо от всеки друг.
— Без проблем — кимна Аргроу.
— Още ли можете да го направите?
— Искате да кажете оттук?
— Да. Оттук.
Аргроу се разсмя и сви рамене, сякаш нямаше нищо по-лесно.
— Разбира се. Още имам приятели.
— Чакайте ме тук след час. Може да успея да ви предложа една сделчица.
Точно час по-късно Аргроу се върна в юридическата библиотека и завари тримата съдии да го чакат зад маса, отрупана с листове и юридически сборници, сякаш бяха на заседание на Върховния съд на Флорида. Спайсър го представи на Бийч и Ярбър и Аргроу седна от другата страна на масата. Нямаше други присъстващи.
Говориха си известно време за неговото обжалване. Той беше достатъчно неясен в детайлите. Документите по делото му щели да бъдат изпратени от другия затвор, а без тях не можело да се направи кой знае какво.
Обжалването беше само встъпителна тема на разговора и двете страни знаеха това.
— Мистър Спайсър твърди, че сте експерт по прехвърлянето на мръсни пари — каза Бийч.
— Такъв бях, докато не ме хванаха — отвърна скромно Аргроу. — Разбирам, че вие имате нещичко.
— Имаме малка офшорна сметка, пари, които сме спечелили с юридически услуги и други неща, за които не искаме да говорим. Както знаете, не можем да искаме заплащане за своите консултации.
— Но въпреки това го правим — добави Ярбър. — И ни плащат за това.
— Колко пари има в сметката? — попита Аргроу, макар да знаеше с точност до последния цент.
— Рано е още да ви кажем — отвърна Спайсър. — Не е изключено всичките да са изчезнали.
Аргроу замълча за миг и успя да се престори на объркан.
— Как така? — попита той.
— Имахме адвокат — каза бавно Бийч, като претегляше всяка дума. — Той изчезна и се страхуваме, че може да е взел парите.
— Разбирам. И казвате, че тази сметка е на Бахамите?
— Поне там беше. Не сме сигурни дали още съществува.
— Съмняваме се, че парите са още там — добави Ярбър.
— Но бихме искали да знаем — поясни Бийч.
— В коя банка? — попита Аргроу.
— Женева Тръст в Насау — отвърна Спайсър, като погледна колегите си.
Аргроу кимна важно, сякаш знаеше някакви мръсни тайни за тази банка.
— Знаете ли я? — попита Бийч.
— Разбира се — отвърна Аргроу и ги остави да чакат.
— И значи? — попита Спайсър.
Аргроу трябваше да демонстрира важност и компетентност, затова се изправи театрално и закрачи из тясната библиотека, потънал в мисли, а после пак се приближи до масата.
— Вие какво всъщност искате да направя? Дайте да говорим по същество.
Тримата вдигаха очи към него, а после се спогледаха. Явно не бяха сигурни за две неща: първо, какво доверие могат да имат на този човек, когото виждаха за пръв път, и второ, какво всъщност искат от него.
В крайна сметка решиха, че парите и без това са изчезнали и следователно няма нищо за губене.
— Не ни бива много в прехвърлянето на мръсни пари. Не ни е това призванието, нали разбирате. Простете невежеството ни, но има ли някакъв начин да проверим дали парите още са там? — попита Ярбър.
— Просто не сме сигурни дали адвокатът ни не ги е откраднал — добави Бийч.
— Искате да проверя състоянието на тайната ви сметка, така ли да разбирам? — попита Аргроу.
— Да — каза Ярбър.
— Предположихме, че може да имате някои приятели на свобода — каза предпазливо Спайсър. — И просто сме любопитни да разберем дали има начин да се направи това.
— Имате късмет — каза Аргроу и ги остави да проумеят думите му.
— Какво искате да кажете? — попита Бийч.
— Имате късмет, че сте избрали Бахамите.
— Всъщност адвокатът ни ги избра — отвърна Спайсър.