Един беглец, който следваше деветстотин хиляди долара от остров на остров, би държал някъде близо до себе си документите за банковите операции. У Тревър не откриха нищо.
Докато леля Хелън броеше единствените пари, които сигурно щяха да получат като наследство, Уес си мислеше за скритото състояние, изгубено някъде из Карибите.
— Какво да правим сега? — попита майката на Тревър.
Чап сви рамене и каза:
— Предполагам, че трябва да го погребете.
— Бихте ли ни помогнали?
— Всъщност аз не се занимавам с такива неща. Аз…
— Трябва ли да го откараме обратно в Скрантън? — попита Хелън.
— Ваша работа.
— Колко ще струва това? — попита лелята.
— Нямам представа. Никога не ми се е налагало да правя нещо такова.
— Но всичките му приятели са тук — каза майката, като попиваше очите си с кърпичка.
— Той напусна Скрантън отдавна — каза Хелън, като стрелкаше поглед във всички посоки, сякаш тръгването на Тревър от Скрантън беше свързано с дълга и не съвсем чиста история. Чап не се съмняваше в това.
— Сигурна съм, че приятелите му ще искат да има някакъв помен — каза мисис Карсън.
— Всъщност поменът вече е планиран — отвърна Чап.
— Наистина ли? — възкликна удивена тя.
— Да, утре от четири часа.
— Къде?
— В „Питс“, на няколко пресечки оттук.
— „Питс“ ли? — повтори Хелън.
— Ами… това е нещо като ресторант.
— Ресторант значи. А защо не църква?
— Не съм сигурен, че той ходеше на църква.
— Като малък ходеше — защити го майка му.
В памет на Тревър сервирането на напитки на половин цена щеше да започне в четири вместо в пет и да продължи до полунощ. Щеше да се пие бира от петдесет цента, любимата на Тревър.
— Дали да идем? — попита притеснено Хелън.
— Не бих ви посъветвал.
— Защо? — попита мисис Карсън.
— Ще бъде много шумно. Адвокати и съдии, нали разбирате. — Той погледна намръщено Хелън и тя схвана какво искаше да каже младежът.
Разпитаха го за погребални бюра и гробищни парцели и Чап усети как потъва все по-дълбоко в техните проблеми. ЦРУ беше убило Тревър. Трябваше ли да го погребва както подобава?
Клокнър не мислеше така.
Когато дамите си тръгнаха, Уес и Чап продължиха да прибират камерите, подслушвателните устройства и микрофоните. Разчистиха всичко и когато заключиха вратите за последен път, кантората на Тревър никога не бе изглеждала по-подредена.
Половината от екипа на Клокнър вече беше напуснала града. Другата половина следеше Уилсън Аргроу в Тръмбъл. И чакаше.
Когато фалшификаторите в Лангли приключиха работата по съдебната документация по делото на Аргроу, тя беше опакована в кашон и изпратена в Джаксънвил с малък самолет и трима агенти. Кашонът съдържаше между другото петдесет и една страници обвинения пред съда в окръг Дейд, папка с писма от адвоката на Аргроу, дебела папка с искове и други юридически ходове преди процеса, доклади, списък със свидетелите и резюмета на техните показания, протокол от процеса, анализ на съдебните заседатели, заключения преди произнасянето на присъдата и накрая самата присъда. Документите бяха подредени доста добре, но не прекалено, за да не събудят подозрения. Няколко копия бяха размазани, липсваха страници и висяха телчета — малки белези на действителността, добавени от добри хора в отдел „Документи“, за да придадат автентичност на фалшификатите. Деветдесет процента от всичко това беше излишно за Бийч и Ярбър, но самият обем на документацията й придаваше тежест. Дори кашонът беше стар.
Той беше доставен в Тръмбъл от Джак Аргроу, уж излязъл в пенсия адвокат, занимаващ се с недвижими имоти в Бока Рейтън, Флорида, и брат на затворника. Адвокатските пълномощия на Аргроу бяха изпратени по факса на съответния бюрократ в Тръмбъл и името му бе включено в одобрения списък на адвокатите.
Джак Аргроу беше всъщност Роджър Литър, служител на ЦРУ от тринайсет години, който беше завършил право в Тексас. Никога не беше виждал Кени Сандс, който се представяше за Уилсън Аргроу. Двамата се здрависаха и поздравиха, а Линк погледна подозрително към кашона на масата.
— Какво има тук? — попита той.
— Документите по делото ми — отвърна Уилсън.
— Само хартия — каза Джак.
Линк пъхна ръка в кашона и обърна няколко папки. След няколко секунди претърсването приключи и пазачът излезе от стаята.