Выбрать главу

Ярбър спокойно отпи от кафето си и се взря в лицето отсреща. За последен път го беше виждал в Тръмбъл.

— Уилсън Аргроу от затвора — рече новодошлият и Ярбър остави кафето си, за да не го разлее.

— Добро утро, мистър Аргроу — поздрави го Фин бавно и спокойно, макар че искаше да каже много други неща.

— Предполагам, че си изненадан да ме видиш.

— Всъщност да.

— Не е ли страхотна новината за победата на Арън Лейк?

— Предполагам. Какво мога да направя за теб?

— Просто искам да знаете, че винаги сме наблизо, в случай, че ви потрябваме.

Фин се закиска:

— Не ми се вярва. — От освобождаването им бяха минали пет месеца. Братята бяха пътували от страна в страна, от Гърция до Швеция, от Полша до Португалия, като бавно се придвижваха на юг с промяната на времето. Как би могъл да ги проследи Аргроу?

Беше невъзможно.

Аргроу извади едно списание от вътрешния джоб на сакото си.

— Попаднах на това миналата седмица — каза той, като го подаде на Фин. Списанието беше отворено на една от последните страници, където имаше заградена с червен маркер обява:

„Неженен бял двайсетгодишен мъж търси мил и дискретен американски господин на 40–50 години за кореспонденция.“

Ярбър я беше виждал и преди, но сви рамене, като че ли нямаше представа.

— Не ти ли изглежда познато? — попита Аргроу.

— Всички ми изглеждат еднакви — обясни Фин и хвърли списанието на масата. Беше европейското издание на „Свободно време“.

— Проследихме адреса до пощата тук, в Монте Карло — каза Аргроу. — Току-що наета кутия под фалшиво име и всичко останало. Какво съвпадение.

— Виж какво, не знам за кого работиш, но ми се струва, че не попадаме под вашата юрисдикция. Не сме нарушили никакъв закон. Защо не се разкараш?

— Разбира се, Фин, но нима два милиона не ти стигат?

Фин се усмихна и огледа красивото кафене. Отпи глътка кафе и каза:

— Човек трябва да се занимава с нещо.

— Доскоро — каза Аргроу, скочи на крака и изчезна.

Ярбър допи кафето си, като че ли нищо не се беше случило. Погледа известно време улицата и движението по нея, а после си тръгна. Трябваше да събере колегите си.

Информация за текста

John Grisham

The Brethren, 2000

Издание:

Джон Гришам. Братята

Превод: Зорница Димова

Редактор: Кристин Василева

Художник: Кръстьо Кръстев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-84-X

ИК Обсидиан, София, 2000

Печат и подвързия: „Балканпрес“ АД — София

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35635

Последна корекция: 8 октомври 2015 в 18:59