Клипът продължаваше точно 60 секунди и струваше много малко, защото Теди предварително разполагаше със записите. Излъчването щеше да започне след 48 часа в най-гледаното време.
— Не знам, Теди — каза Йорк. — Много е мрачен.
— В такъв свят живеем.
Теди харесваше клипа и това беше най-важното. Лейк бе възразил срещу кръвта, но бързо се съгласи. Популярността му беше стигнала трийсет процента, но хората продължаваха да не харесват клиповете.
Само почакайте, казваше си Теди. Почакайте да паднат нови жертви.
8
Когато телефонът иззвъня, Тревър тъкмо посръбваше кафе с мляко, взето от барчето на плажа, и размишляваше дали да не добави една-две дози амарето. В претъпканата му с вещи кантора нямаше вътрешна централа, а и не беше нужна. Джан просто изкрещяваше съобщението през коридора, а Тревър евентуално й отговаряше също с викове. С тази секретарка си общуваха с крясъци вече осем години.
— Търсят те от някаква банка на Бахамите — извика тя.
Тревър едва не разля кафето, докато тичаше към телефона.
Обади се човек, който явно бе англичанин, чийто акцент се бе посмекчил на островите. Някаква банка в Айова била превела голяма сума по сметката им.
— Колко голяма? — поинтересува се Тревър, като прикри слушалката с ръка, за да не го чуе Джан.
— Сто хиляди долара.
Тревър затвори, добави в кафето си три дози амарето и засърба божествената течност, докато се усмихваше глупашки към стената. Никога досега не бе получавал хонорар, който малко от малко да се доближава до трийсет и три хиляди долара. Веднъж бе спечелил обезщетение за автомобилна катастрофа в размер на двайсет и пет хиляди долара, за което прибра хонорар от седем хиляди и петстотин и за два месеца изхарчи цялата сума.
Джан не знаеше нищо за офшорната сметка и изнудването, чрез което се трупаха пари в нея, така че той бе принуден да изчака един час, да проведе няколко ненужни телефонни разговора и да се опита да изглежда зает, преди да заяви, че има важна работа в центъра на Джаксънвил, а после го викат в Тръмбъл. Тревър често излизаше и Джан си намираше нещо за четене, за да не скучае.
Тревър отпраши към летището, за малко не изпусна самолета си и изпи две бири по време на половинчасовия полет до Форт Лодърдейл, а после още две на път за Насау. След като кацна, той се тръшна на задната седалка на едно такси, боядисан в златно кадилак от 1974 година без климатик, и със също така подпийнал шофьор. Въздухът беше горещ и влажен, колите се движеха бавно и докато стигнат до сградата на Женева Тръст Банк в центъра на града, ризата на Тревър бе залепнала за гърба му.
Вътре го посрещна мистър Брейсхиърс, който го отведе в малкия си кабинет. Той извади лист хартия с основните параметри на сделката: извършен паричен превод за сто хиляди долара от Фърст Айова Банк в Демойн, изпратени от неизвестен служител на „Си Ем Ти Инвестмънтс“. Получателят беше друга тайнствена фирма на име „Бумър Риълти“. Бумър беше името на любимото куче птичар на Спайсър.
Тревър подписа формулярите, за да прехвърли двайсет и пет хиляди долара в собствената си сметка в Женева Тръст Банк — там бяха парите, които той криеше от секретарката си и от данъчните. Останалите осем хиляди долара му бяха връчени в брой в дебел плик. Той го пъхна дълбоко в джоба на сиво-кафявия си панталон, стисна меката ръчица на Брейсхиърс и бързо излезе от сградата. Изкушаваше се да остане на острова два-три дена, да си намери стая до плажа и шезлонг до басейна и да пие ром, докато не спрат да му го носят. Изкушението беше толкова силно, че той едва не изтича от летището, за да хване друго такси. Все пак бръкна дълбоко в джоба си и реши този път да не прахосва парите.