Журналистите го смятаха за поредния аутсайдер, докато Лейк не обяви на живо в ефир, че за по-малко от седмица неговата кампания е получила единайсет милиона долара.
— Очакваме да съберем двайсет милиона за две седмици — каза той, без да се хвали, и това наистина стана новина. Теди Мейнард го бе уверил, че парите ще пристигнат.
Никой досега не беше получавал двайсет милиона за две седмици и до края на деня цял Вашингтон говореше за чутото. Интересът достигна връхната си точка, когато Лейк беше интервюиран, отново на живо, от две от трите телевизионни мрежи по време на вечерните новини. Изглеждаше страхотно — широка усмивка, гладки фрази, изискан костюм и хубава прическа. Този човек можеше да бъде избран.
Последното потвърждение, че Арън Лейк е сериозен кандидат, дойде по-късно същия ден, когато един от опонентите му го нападна директно. Сенатор Брит от Мериленд бе започнал кампанията си преди една година и бе финиширал втори в Ню Хампшър. Той бе събрал девет милиона долара, но похарчи доста повече и беше принуден да губи половината от времето си в събиране на пари, вместо в предизборни срещи. Беше му писнало да проси, да намалява персонала си и да се притеснява как ще си плаща телевизионните клипове и когато един репортер го попита какво мисли за Лейк и неговите двайсет милиона, Брит отсече:
— Това са мръсни пари. Никой честен кандидат не може да събере такава сума толкова бързо.
Брит се здрависваше с гласоподаватели под дъжда на входа на някакъв химически завод в Мичиган.
Коментарът за мръсните пари беше подхванат с голям ентусиазъм от пресата и скоро навсякъде се заговори за това.
Арън Лейк вече беше известен.
Сенатор Брит от Мериленд имаше други проблеми, макар че се опитваше да ги забрави.
Девет години по-рано се бе наложило да обиколи Южна Азия, за да събере някои факти. Както обикновено, той и колегите му от Конгреса летяха първа класа, отсядаха в хубави хотели и се хранеха със стриди, все в усилие да се запознаят с бедността в региона и да стигнат до дъното на скандала около „Найки“ и използваната от тях евтина работна ръка. В началото на пътуването си Брит срещна едно момиче в Банкок и като се престори на болен, остана там, докато колегите му продължиха разследването си в Лаос и Виетнам.
Името на момичето беше Пайка. Тя не беше проститутка, а двайсетгодишна секретарка в американското посолство в Банкок. Тъй като тя получаваше заплатата си от Америка, Брит изпита лек собственически интерес към нея. Той беше толкова далеч от Мериленд, от жена си, петте си деца и своите избиратели. Пайка беше удивително красива и мечтаеше да учи в Съединените щати.
Флиртът им бързо прерасна в роман и сенатор Брит едва си наложи да се върне във Вашингтон. Два месеца по-късно той отново летеше за Банкок по, както каза на жена си, неотложни, но секретни дела.
За девет месеца той летя четири пъти до Тайланд, все първа класа и за сметка на данъкоплатците. И най-запалените туристи в Сената започнаха да шушукат. Брит използва връзките си в Държавния департамент и по всичко изглеждаше, че скоро Пайка ще дойде в Съединените щати.
Така и не успя. По време на тяхната четвърта и последна среща Пайка му призна, че е бременна. Тя беше католичка и абортът беше изключен. Брит я отблъсна, като каза, че му трябва време да помисли, а после избяга от Банкок посред нощ. Търсенето на факти бе приключило.
В началото на кариерата си като сенатор фискалният хардлайнер Брит бе известен с критиките си към разсипничеството в ЦРУ. Теди Мейнард не бе казал нито дума, но се беше подразнил от тона му. Тънкото досие на Брит беше отупано от праха и внимателно разгледано, а когато сенаторът отиде за втори път в Банкок, ЦРУ го проследи. Разбира се, той не знаеше за това, но агентите седяха до него в самолета, също в първа класа, а освен това имаха и хора в Банкок. Наблюдаваха хотела, където влюбените прекараха три дни. Снимаха ги как вечерят в луксозни ресторанти. Видяха всичко. Брит беше сляп и глупав.
По-късно, когато детето се роди, ЦРУ се порови в болничната картотека и получи медицинските данни, с които да свърже кръвната група и ДНК. Пайка остана на работа в посолството, така че лесно можеха да я следят.
Когато детето стана на една година, ЦРУ го снима как седи в скута на майка си в един парк. Последваха още снимки. На четири годинки детето започна смътно да прилича на сенатор Дан Брит от Мериленд.
Таткото беше изчезнал отдавна. Неговата страст да изследва положението в Югоизточна Азия беше силно отслабнала и Брит насочи вниманието си към други критични точки в света. След време той разви амбиции да стане президент — рано или късно всички сенатори се замисляха за това. Пайка не му се беше обаждала и той лесно забрави този кошмар.
Брит имаше пет законни деца и устата съпруга. Сенатор Брит и жена му работеха заедно и водеха кръстоносен поход в защита на семейните ценности и децата. Двамата написаха книга за отглеждането на деца в нездравата американска култура, макар че най-големият им син бе едва на тринайсет. Когато избухна сексуалният скандал с президента, сенатор Брит стана най-големият пуритан във Вашингтон.
Той и жена му спечелиха много поддръжници и парите на консервативните граждани заприиждаха. Брит се представи добре в Айова и за малко не спечели в Ню Хампшър. Парите му обаче свършваха, а рейтингът му се понижаваше.
И щеше да продължи да се понижава. След тежък предизборен ден антуражът му се настани да пренощува в един мотел в Диърбърн, Мичиган. Тъкмо там сенаторът най-сетне видя лицето на шестото си дете, макар и не на живо.
Агентът се казваше Маккорд и преследваше Брит с фалшиви документи на журналист от една седмица. Каза, че работи за един вестник в Талахаси, макар че беше агент на ЦРУ от единайсет години. Около Брит се тълпяха толкова много репортери, че никой не си даде труда да провери.
Маккорд се сприятели с един от сътрудниците на сенатора и късно една вечер на чашка в бара на „Холидей Ин“ си призна, че притежава нещо, което може да унищожи кандидат-президента Брит. Каза, че го е получил от лагера на неговия съперник, губернатора Тари. Това беше тетрадка с взривоопасен материал на всяка страница — описанието на Пайка, на тяхната връзка с всички подробности, две снимки на детето — последната правена преди месец, когато седемгодишното момче вече съвсем приличаше на баща си; документи за кръвната група и ДНК, които свързваха неделимо бащата и сина, както и данни за пътуванията, които показваха черно на бяло, че сенатор Брит е похарчил 38600 долара от парите на данъкоплатците, за да се среща с любовницата си на другия край на света.
Сделката беше проста и откровена — Брит трябваше незабавно да се оттегли от президентската надпревара и скандалът никога нямаше да се разчуе. Журналистът Маккорд беше етичен човек и не му допадаха такива мръсни игри — губернатор Тари щеше да си мълчи, ако Брит се откажеше от кандидатурата си. Дори мисис Брит нямаше да разбере.
Малко след един часа през нощта Маккорд се обади на Теди Мейнард. Пратката беше доставена. Брит планираше пресконференция по обяд на следващия ден.
Теди притежаваше компромати за стотици бивши и настоящи политици. Не беше трудно да ги хванеш. Достатъчно беше да изпречиш на пътя им някоя хубава млада жена.
Ако жените не свършеха работа, парите щяха да ги изкушат. Политиците толкова обичаха да пътуват за чужда сметка, да спят с чужди лобистки, да се подмазват на всяко чуждо правителство, което се сетеше да изпрати повечко пари във Вашингтон, да манипулират кампании и комитети, за да съберат по-големи суми. И бяха толкова уязвими. Достатъчно беше да ги наблюдават, и досиетата растяха. Жалко, че руснаците не бяха толкова лесни.