— Предполагам, че тръпката идва от неизвестността — заключи важно Тревър и отпи малка глътка.
— Да, сигурно е така. Кой е Рики?
— Ще ви кажа, когато получа парите. Кой точно е клиентът ви?
— Кой точно ли? Колко жертви имате в момента?
— Рики работи много напоследък. Предполагам, че са около двайсет.
— Колко сте изнудили?
— Двама-трима. Гадна работа.
— Ти как се забърка в това?
— Аз съм адвокат на Рики. Той е много умен и от скука измисли този план а да изнудва скрити хомосексуалисти. Постъпих глупаво, като се съгласих да му помогна.
— Той хомосексуалист ли е?! — попита Уес. Той знаеше имената на внуците на Бийч. Знаеше кръвната група на Ярбър. Знаеше с кого спи жената на Спайсър в Мисисипи.
— Не — отвърна Тревър.
— Значи е негодник.
— Не, добър човек е. Кой е клиентът ви?
— Ал Кониърс.
Тревър кимна и се опита да си спомни колко писма от Рики и Ал са минали през ръцете му.
— Какво съвпадение, тъкмо смятах да ида до Вашингтон да разследвам мистър Кониърс. Това, разбира се, не е истинското му име.
— Разбира се, че не е.
— Знаете ли как се казва всъщност?
— Не. Наеха ни неговите хора.
— Колко интересно. Значи никой от нас не знае кой е Ал Кониърс.
— Да. И мисля, че така и ще остане.
Тревър посочи един магазин и каза:
— Спри тук. Искам бира.
Уес изчака до бензиновите колонки. Бяха решили да не казват нищо за пиенето на Тревър, докато не му предадяха парите и не научеха всичко от него. После щяха да изградят някакво доверие и внимателно да се опитат да го подтикнат към трезвеност. Не им се искаше той да се напива всяка вечер в бара. Можеше да вземе да се разприказва.
Чап ги чакаше в подобна кола под наем пред една обществена пералня на осем километра южно от Понте Ведра Бийч. Той подаде на Тревър малко евтино куфарче и каза:
— Всичко е тук. Сто хиляди долара. Ще се видим в кантората.
Адвокатът тъй и не го чу. Той отвори куфарчето и започна да брои парите. Уес обърна колата и тръгна на север. Десет пачки по десет хиляди долара в стодоларови банкноти.
Тревър затвори куфарчето и мина на другата страна.
27
Първата работа на Чап в качеството му на стажант-юрист и помощник на Тревър беше да подреди бюрото в приемната и да изхвърли всичко, което напомняше за женско присъствие. Сложи всички неща на Джан в един кашон — от гилзите червило и пиличките за нокти до шоколадчетата с фъстъци и няколко доста еротични романчета. Имаше и плик с осемдесет долара и няколко цента. Шефът ги прибра, като каза, че били служебни.
Чап опакова фотографиите на бюрото й в стари вестници и ги сложи внимателно в друг кашон заедно с чупливите дреболии, каквито повечето секретарки много обичат. Той преписа бележника й с уговорените срещи с клиенти, за да знаят кой ще се появи. Нямаше много работа, което не го учуди. На хоризонта не се задаваше нито едно дело в съда. През тази седмица имаше две консултации, през следващата още две, а после нищо. Като разгледа бележника, Чап откри, че Тревър е минал на по-бавни обороти горе-долу по същото време, когато бяха пристигнали парите от Куинс Гарб.
Знаеха, че през последните седмици Тревър е започнал да залага повече, а вероятно и да пие повече. Джан на няколко пъти беше казала на приятели по телефона, че шефът й прекарва повече време в бара, отколкото в кантората.
Докато Чап работеше в приемната, опаковаше боклуците на Джан, подреждаше бюрото й, бършеше праха, чистеше с прахосмукачка и изхвърляше стари списания, телефонът иззвъня няколко пъти. Тъй като това влизаше в трудовите му задължения, той отговори на всички обаждания. В повечето случаи търсеха Джан и той учтиво обясни на всички, че тя вече не работи тук. Преобладаващото мнение беше, че така е по-добре за нея.
Рано сутринта пристигна преоблечен като дърводелец агент, за да оправи входната врата. Тревър се удиви на скоростта, с която действаше Чап.
— Как успя да го намериш толкова бързо? — попита той.
— Прегледах указателя — отвърна Чап.
Друг агент, който се представи за ключар, смени всички ключалки в сградата.
Сделката им включваше условието Тревър да не приема нови клиенти поне през следващите трийсет дни. Той спори дълго и упорито по тази точка, сякаш трябваше да пази блестящата си репутация. Помислете за всички, които имат нужда от мен, настояваше той. Само че те знаеха колко малко клиенти го бяха търсили през последните трийсет дни и не отстъпиха, докато той не се съгласи. Искаха да бъдат сами в кантората. Чап се обади на клиентите, които имаха уговорена среща, и им каза, че мистър Карсън ще бъде зает в съда през деня, в който би трябвало да се срещне с тях. Обясни, че ще му бъде трудно да определи друг ден, но ще им се обади, когато се освободи.
— Мислех, че той не ходи в съда — каза един от клиентите.
— Става въпрос за голямо дело — обясни сериозно Чап.
Когато списъкът с клиентите бе максимално изчистен, остана само едно посещение. Ставаше въпрос за издръжка на дете и Тревър представляваше майката от три години. Не можеше просто да й бие шута.
Джан се отби, за да вдигне скандал, и доведе със себе си някакъв приятел. Той беше млад, слаб, с козя брадичка, панталони от полиестер, бяла риза и вратовръзка. Чап реши, че най-вероятно продава коли втора употреба. Сигурно не би се затруднил да набие адвоката, но не искаше да рискува с Чап.
— Искам да говоря с Тревър — каза Джан, докато очите й шареха по наскоро подреденото бюро.
— Съжалявам. Той има среща с клиент.
— А кой, по дяволите, сте вие?
— Аз съм помощникът.
— Моите съболезнования.
— Благодаря. Вещите ви са в онези два кашона там — посочи Чап.
Тя забеляза, че рафтовете за списания бяха чисти и подредени, кошчето за боклук беше празно, а мебелите бяха излъскани до блясък. Миришеше на спирт, сякаш бяха изчистили мястото, където тя бе седяла. Джан вече не беше нужна.
— Кажете на Тревър, че ми дължи хиляда долара заплата — заяви тя.
— Добре — отвърна Чап. — Нещо друго има ли?
— Да, новият клиент от вчера, Йейтс Нюман. Кажете на Тревър, че проверих във вестниците. През последните две седмици не е имало прегазени хора по онази магистрала. Нито пък се споменава за убита жена с презиме Нюман. Тук има нещо нередно.
— Благодаря, ще му кажа.
Тя се огледа за последен път и се подсмихна, когато видя новата врата. Приятелят й изгледа свирепо Чап, сякаш се канеше да скочи и да му счупи врата, но спря да се ежи, когато тръгна към вратата. Заминаха си, без да счупят нищо, хванали по един кашон, докато вървяха по тротоара.
Чап ги проследи с поглед, а после започна да се подготвя за предстоящото изпитание. Чакаше ги обяд.
Предишната вечер хапнаха наблизо в претъпкано ново ресторантче за морски деликатеси на две пресечки от „Сий Търтъл Ин“. Цените бяха безбожни за такива малки порции, но тъкмо затова Тревър, най-новият милионер в Джаксънвил, беше настоял да идат там. Разбира се, почерпката беше от него и той не се скъпеше. Напи се след първото мартини и не си спомняше какво е ял. Уес и Чап му обясниха, че техният клиент не им позволява да пият. Поръчаха си минерална вода и се грижеха чашата му да е пълна с вино.
— Аз бих си намерил друг клиент — заяви Тревър и се закикоти на собствената си шега. — В такъв случай трябва да пия за трима — обяви той по средата на вечерята и така и направи.
За тяхно облекчение адвокатът се оказа кротък пияница. Те продължиха да му доливат чашата, за да видят докъде ще стигне. Той ставаше все по-мълчалив и се смъкваше все по-надолу на стола, а след десерта даде на келнера триста долара бакшиш. Помогнаха му да се качи в колата и го откараха вкъщи.
Той заспа с куфарчето на гърдите си. Когато Уес изключи лампата, Тревър лежеше на леглото, облечен в смачканите си панталони и бялата памучна риза, с развързана вратовръзка и обувки на краката. Хъркаше и стискаше здраво куфарчето си с две ръце.