Затова Спайсър пръв видя статията в долната част на първа страница. Тревър Карсън, местният адвокат, който бе изчезнал преди няколко дни по неясни причини, бе намерен мъртъв пред някакъв хотел в Кингстън, Ямайка, прострелян два пъти в главата снощи, малко след залез слънце. Спайсър отбеляза, че към статията няма снимка на Тревър. Нямаше и причина вестникът да разполага с такава. На кого му пукаше, че адвокатът Карсън е умрял?
Според властите в Ямайка Карсън беше турист, който явно е бил ограбен. Неидентифициран свидетел беше съобщил на полицията кой е мистър Карсън, защото портфейлът му липсваше. Този свидетел явно знаеше много неща.
Адвокатската кариера на Тревър се описваше съвсем накратко. Бившата му секретарка, Джан еди коя си, беше отказала коментар. Статията беше написана и поместена на първа страница само защото жертвата беше убит адвокат.
Фин беше на по-отдалечената страна на пистата и тъкмо вземаше завоя, като вървеше бързо във влажния утринен въздух. Вече беше свалил ризата си. Спайсър го изчака на правата отсечка и мълчаливо му подаде вестника.
Намериха Бийч да чака на опашка в столовата, стиснал пластмасовия си поднос и загледан тъжно в грозните купчинки бъркани яйца. Седнаха заедно в един ъгъл, далеч от всички останали, и почнаха да закусват. Говореха съвсем тихо.
— От кого е бягал?
— Може би Лейк го е преследвал.
— Той не знаеше, че става въпрос за Лейк. Нямаше представа, нали?
— Добре, значи е бягал от Кониърс. Последния път, когато идва тук, той каза, че Кониърс е големият удар. Освен това добави, че Кониърс знае за нас, а на следващия ден изчезна.
— Може просто да се е изплашил. Кониърс го е стреснал, че ще разкрие ролята му в нашата операция, и Тревър, който поначало не е с особено стабилна психика, е решил да открадне каквото може и да изчезне.
— Бих искал да знам чии пари липсват.
— Никой не знае за нашите пари. Как могат да изчезнат?
— Тревър вероятно е откраднал колкото е можал, а после е духнал нанякъде. Непрекъснато се случва. Адвокатите забъркват някоя каша и после не издържат на напрежението. Обират клиентите, с чиито сметки боравят, и си плюят на петите.
— Наистина ли? — попита Спайсър.
Бийч се сещаше поне за три примера, а Ярбър добави още няколко за всеки случай.
— Кой тогава го е убил?
— Не е изключено просто да се е разхождал в лош квартал.
— Пред хотел „Шератън“? Едва ли.
— Добре тогава, Кониърс го е убил.
— Твърде е възможно. Кониърс някак си е надушил Тревър и е разбрал, че той е куриер на Рики. Притиснал го е, заплашил го е със затвор или нещо подобно и нашият човек е избягал на Карибите. Тревър не е знаел, че Кониърс е Арън Лейк.
— А Лейк определено разполага с парите и властта да проследи един пиян адвокат.
— Ами ние? Лейк вече знае, че Рики не е Рики, а нашият Джо Рой и че той има приятели в затвора.
— Въпросът е дали може да се добере до нас.
— Предполагам, че аз пръв ще разбера — засмя се нервно Спайсър.
— Освен това не е изключено да е отишъл в Ямайка и да се е мотал където не трябва, вероятно пиян, да се е опитал да си намери мадама и да са го застреляли.
Всички се съгласиха, че Тревър беше напълно способен да предизвика смъртта си.
Нека почива в мир, заключиха Братята. Но само ако не беше откраднал парите им.
Разделиха се за около час. Бийч отиде до пистата, за да повърви и да помисли. Ярбър започна работа и за двайсет цента на час, се постара да поправи компютъра в стаята на свещеника. Спайсър отиде в библиотеката, където откри мистър Аргроу да чете закони.
Юридическата библиотека беше отворена, за посещение не се изискваше предварително уговорен час, но неписаното правило гласеше, че човек поне трябва да попита някого от Братята, преди да използва книгите им. Аргроу беше нов и явно още не беше научил правилата. Спайсър реши да не му се кара.
Те си кимнаха за поздрав и Спайсър се зае да разчиства масите и да подрежда книгите.
— Чух, че извършвате юридически услуги — обади се Аргроу. Освен тях в библиотеката нямаше никой.
— Какво ли не говорят хората.
— Аз съм подал молба за обжалване.
— Какво стана на процеса?
— Осъдиха ме по три обвинения за банкова измама, за укриване на пари на Бахамите. Дадоха ми шейсет месеца. Аз съм излежал четири. Не съм сигурен, че ще издържа още петдесет и шест. Имам нужда от помощ за обжалването.
— В кой съд ще се гледа?
— На Вирджинските острови. Работех за голяма банка в Маями. Много пари от наркотици.
Аргроу говореше гладко, припряно и настойчиво, което подразни Спайсър, но не много. Споменаването на Бахамите привлече вниманието му.
— Виновен съм. Кой знае защо, се увлякох по прането на пари. Работех с милиони долари всеки ден и ми действаше опияняващо. Можех да прехвърлям пари по-бързо от всеки друг банкер в Южна Флорида. Още го мога. Само че се събрах с лоши приятели и направих няколко грешки.
— Значи се признавате за виновен?
— Да.
— Това е рядкост в Тръмбъл.
— Не, аз сгреших, но мисля, че присъдата ми е твърде тежка. Някой ми каза, че вие можете да ми спестите някоя и друга година.
Спайсър вече не се интересуваше от разхвърляните маси и неподредените книги. Той седна на един стол и се приготви за разговор.
— Можем да погледнем документацията ви — каза той, сякаш през него бяха минали стотици обжалвания.
Идиот такъв, мислеше си Аргроу. Изхвърлили са те от училище в десети клас, а на деветнайсет години си откраднал кола. Баща ти използвал връзките си, за да те отърве. Избран си за мирови съдия с гласовете на мъртви души и с подправени бюлетини, а сега лежиш във федерален затвор и ми се правиш на велик.
И все пак, призна Аргроу, ти, мистър Спайсър, можеш да провалиш следващия президент на Съединените щати.
— Колко ще ми струва? — попита Аргроу.
— Колко имате? — поинтересува се Спайсър като истински адвокат.
— Не много.
— Мислех, че знаете как да скриете пари в офшорна сметка.
— Така е, повярвайте ми. По едно време бях натрупал доста, но ги изгубих.
— Значи не можете да платите нищо?
— Не много. Може би две-три хиляди.
— Ами адвокатът ви?
— Заради него съм тук. Не мога да си позволя да наема нов.
Спайсър се замисли за миг върху ситуацията. Даде си сметка, че Тревър наистина му липсва. Нещата бяха много по-прости, когато той им събираше парите.
— Още ли имате връзки на Бахамите?
— Имам връзки из целия Карибски басейн. Защо?
— Защото ще трябва да ни преведете парите. Тук е забранено да се плаща в брой.
— Искате да ви преведа две хиляди долара?
— Не, пет хиляди. Това е минималният ни хонорар.
— Къде е банката ви?
— На Бахамите.
Аргроу присви очи. Веждите му се сключиха и той се замисли, а също и Спайсър. Умовете им бяха на път да се срещнат.
— Защо там? — попита Аргроу.
— По същата причина като вас.
И двете глави бяха пълни с идеи.
— Искам да ви питам нещо — каза Спайсър. — Казахте, че можете да прехвърляте мръсни пари по-бързо от всеки друг.
— Без проблем — кимна Аргроу.
— Още ли можете да го направите?
— Искате да кажете оттук?
— Да. Оттук.
Аргроу се разсмя и сви рамене, сякаш нямаше нищо по-лесно.
— Разбира се. Още имам приятели.
— Чакайте ме тук след час. Може да успея да ви предложа една сделчица.
Точно час по-късно Аргроу се върна в юридическата библиотека и завари тримата съдии да го чакат зад маса, отрупана с листове и юридически сборници, сякаш бяха на заседание на Върховния съд на Флорида. Спайсър го представи на Бийч и Ярбър и Аргроу седна от другата страна на масата. Нямаше други присъстващи.
Говориха си известно време за неговото обжалване. Той беше достатъчно неясен в детайлите. Документите по делото му щели да бъдат изпратени от другия затвор, а без тях не можело да се направи кой знае какво.