— Донесохте оръжията — това беше по-скоро, заключение, отколкото въпрос.
— Ще ги видиш веднага щом моят колега — той кимна небрежно към Макс, — провери камъните.
— Както се бяхме разбрали — отбеляза Абала. — Ела.
На кея беше донесена маса с лампа, захранвана от генератор. Абала обкрачи един стол и седна на него. Камшика си за езда остави на масата. Пред него стоеше кафява платнена торбичка, на която беше изписано името на френска фирма за храни. Макс седна срещу африканския бунтовник и се зарови в съдържанието на дипломатическото куфарче. Извади електронна везна, няколко тежести, за да я калибрира, и цял сноп пластмасови цилиндърчета със скали отстрани, в които имаше прозрачна течност. Освен това сложи на масата бележник, молив и малка сметачна машинка. Зад Абала стояха неколцина пазачи, а зад Макс Хенли още повече. Друга двойка пазачи стояха близо до Кабрило и Линк, готови да им отрежат пътя и при най-малкия знак от страна на полковника от бунтовническата армия. Вероятността от насилие висеше доста ниско над групата и влажният нощен въздух беше изпълнен с напрежение.
Абала отпусна едната си ръка върху торбичката и погледна нагоре към Линк.
— Капитане, мисля, че сега му е времето да покажеш малко доверие. Бих искал да видя контейнера, в който са моите оръжия.
— Уговорката ни не беше такава — отговори Линк, като позволи в гласа му да се прокрадне съвсем малко тревога. Помощникът на Абала се изкиска.
— Както казах — продължи Абала със заплашителен тон, — това е израз на доверие. Жест на добра воля от ваша страна. — Той вдигна ръката си от торбата и вдигна един пръст. От мрака изскочиха още двадесет войници. Абала ги отпрати с едно махване на ръката и така, както внезапно се бяха появили, те отново изчезнаха в мрака. — Те просто можеха да убият екипа ти и да вземат оръжията. Това е моят жест на добра воля.
Оставен без избор, Линк обърна лице към кораба. Един от моряците стоеше до релинга. Линк завъртя ръка над главата си. Морякът също помаха с ръка и скоро след това заработи малък дизелов двигател. Средният от трите крана на носа на транспортния кораб изскърца и се събуди за живот. Дебели въжета се захлъзгаха по ръждиви макари, а от товарния трюм започна да се издига нещо много тежко. Оказа се стандартен сто и двадесет метров транспортен контейнер, безличен като стотиците хиляди, които се използват всекидневно в морските превози. Кранът го извади през люка, завъртя го към релинга и го спусна на палубата. Двама моряци отвориха вратите му и влязоха вътре. С вик дадоха сигнал на краниста и контейнерът беше вдигнат повторно, мина над релинга и се заспуска покрай борда на кораба. Щом стигна на около два метра от земята, спря и остана на тази височина.
Мъжете вътре използваха фенерчета, за да осветят съдържанието. Сандъци с АК-47 бяха подредени край стените, тъмнозелени в сумрачната светлина. Лъчите разкриваха и продълговати тъмнозелени кутии. Морякът отвори една от тях и метна на рамото си празния ракетомет на РПГ-то, показвайки оръжието като манекен на търговски панаир. Неколцина от младите бунтовници нададоха радостни викове. Дори Раиф Абала не можа да се сдържи да не се усмихне едва доловимо с ъгълчетата на устата си.
— До тук се простира добрата ми воля — каза Линкълн, когато двамината моряци скочиха на земята и се върнаха на кораба.
Без да каже дума Абала изсипа съдържанието на торбичката върху плота на масата. Когато са обработени и полирани, диамантите са най-силните естествени рефрактори на светлината, способни да превърнат бялата светлина в дъга от различните цветове на спектъра с такъв искрометен блясък, че хората ламтят за тях от незапомнени времена. Но в необработено състояние няма по какво да отличиш скъпоценните камъни от обикновените. Купчината камъни не проблясваше. Те лежаха на масата, без да блещукат. Повечето имаха формата на малки четиристенни пирамиди, разширяващи се в основата, а останалите бяха просто обикновени камъчета без определена форма. Цветовете им варираха от чисто бяло до мръсножълто. Някои изглеждаха прозрачни, но много бяха сцепени и начупени. Обаче Макс и Хуан веднага прецениха, че нито един не е по-малък от един карат. Стойността им в някой от Диамантените квартали на Ню Йорк, Тел Авив или Амстердам щеше да е много по-висока от съдържанието на контейнера, но такава беше природата на търговията. Абала винаги можеше да си набави още диаманти, но да си купи оръжия беше почти невъзможно.