Адамс успя да задържи хеликоптера в това положение почти петнадесет секунди, изчаквайки танкерът да стигне най-горната точка на вълната. Когато носът му започна да се спуска, той слезе още няколко сантиметра надолу. Кабрило и Сенг отвориха вратите и се хвърлиха вътре с главите напред, а машината бързо се стрелна в небето. Адамс рязко завъртя лоста, докато се издигаха над супертанкера.
— Това беше летене от най-висша класа — отбеляза Хуан, докато си слагаше колана.
— Още не приемам поздравления, преди това трябва да кацна на „Орегон“ — отговори Адамс. После се ухили. — Наистина мина много гладко, ако мога да се изразя така. О, между другото, пукнатината в средата на кораба стана по-голяма. Палубата също започна да се цепи.
— Сега вече няма значение — отговори Хуан и включи радиостанцията си. — Макс, излетяхме. Къде са торпедата?
— На хиляда и осемстотин метра от целта и приближават. Остават четири минути до сблъсъка.
Атлантическият океан беше прекалено бурен, за да видят следите им във водата, но тримата мъже, които се рееха на двеста и петдесет метра над водата, щяха да разполагат с прекрасен изглед към взрива.
— Ще задействам хипертерма десет секунди преди торпедата да ударят кораба — каза Хуан. — Когато улучат левия и десния борд, експлозиите ще отрежат всичко под ватерлинията, а хипертермът ще прогори всичко над нея. Така носът ще падне като отрязана филия.
Мърф също се включи в разговора.
— Аз ще обявявам разстоянието. Щом останат петдесет метра до удара, възпламени хипертерма.
Минаха три напрегнати минути, в които Мърф управляваше торпедата така, че да се ударят в двата борда на „Сидра“ точно под мястото, където Хуан и Еди бяха сложили хипертерма. Хуан държеше дистанционния детонатор в ръка с пръст на бутона.
— Сто метра — докладва Марк.
Когато торпедата се насочиха срещу танкера, те се издигнаха по-близо до повърхността и фините линии на техния килватер вече се различаваха под водата. Мърф ги насочваше съвсем точно.
— Осемдесет.
С по-острото си зрение първи го забеляза Адамс.
— Какво, по дяволите, е това? — извика той неочаквано.
— Какво? Къде?
— Движение на палубата.
Тогава Кабрило също го видя. Една дребна фигурка тичаше към носа на „Сидра“. Тя носеше непромокаем костюм в същото червено като палубата на танкера. Това беше съвършено прикритие в хаоса от тръби и колектори, сред които човекът се промъкваше незабелязан към носа.
— Това е Сингър! Не гледайте!
Той натисна бутончето на детонатора и извърна глава, за да предпази очите си от силния пламък на хипертерма. Не видя заслепяваща светлина с периферното си зрение и погледна към танкера. Хипертермът си беше на мястото, но не се бе възпламенил.
— Уепс, спрете! Прекратете атаката!
Марк Мърфи можеше да нареди на торпедата да се саморазрушат, но вместо това им изпрати сигнал да намалят скоростта и използва и двата джойстика, за да ги накара да се гмурнат. На екрана си наблюдаваше тяхното спускане. Ъгълът на потапяне изглеждаше доста сбъркан и не се знаеше дали торпедата ще успеят да минат под огромния корпус на танкера, но Марк не можеше да направи нищо повече. Сега те бяха твърде близо и ако се саморазрушаха, щяха да пробият корпуса на „Сидра“ и да го осъдят на продължителна смърт. А тогава целият товар от гел щеше да се излее във водата.
— Гмуркайте се, бебчета, гмуркайте се! — възкликна Ерик Стоун, който седеше на работната станция до тази на Мърф.
Със затаен дъх Макс гледаше главния монитор, който показваше пътя на торпедата. Те минаха на метър и осемдесет от плоското дъно на танкера, а разстоянието между тях самите беше около три и половина метра. Всички в командния център въздъхнаха с облекчение.
— Свали ме там! — изкрещя Хуан и посочи танкера.
Адамс наклони хеликоптера така, че да се гмурне надолу, и каза:
— Не гарантирам, че ще мога да ви прибера. Горивото е на привършване.
— Това няма значение — в гласа на Кабрило звънна гняв.
Хеликоптерът полетя бързо към носа на танкера като сокол, който пикира към плячката си. Шасито му не беше на повече от три метра от палубата — Адамс гонеше Сингър по нея. Хуан вече бе откопчал колана си, готов да изскочи от машината. Той свали автомата и го остави на седалката. При предишния скок автоматът се беше забил болезнено в гърба му. Сега щеше да му бъде още по-трудно.