— Моузис каза, че вероятно ще отговориш така, затова аз трябва да ги дам на господин Хенли. Моузис твърди, че той е по-малко сантиментален от теб и ще ги приеме от името на вашия екипаж.
— Напълно прав е — отговори Макс и протегна ръце. Мафана му подаде камъните. — След като неотдавна се правих на експерт бижутер, бих казал, че това тук струва един милион долара.
— Явно не си бил твърде добър в тази роля. — Слоун взе най-големия камък в купчината и му го показа. — Само този ще донесе милион, когато бъде полиран и нарязан.
Макс успя единствено да се ококори, което предизвика нов взрив от смях.
Час по-късно, когато всички бяха разгледали кораба, Слоун намери Хуан на носа на „Роув“ със скръстени на гърба ръце.
— Как се пееше в песента? — подхвърли тя, докато се приближаваше. — Дай ми кораб и звезда, до която да стигна.
Той се обърна и се усмихна.
— Само гледам пясъчните дюни.
— Четох корабния дневник. Х. А. Райдър е продължил да го води, след като пясъкът ги е погребал. Кърт беше прав, че хереро са нападнали в разгара на бурята. Изклали са екипажа до крак. Всички, с изключение на Райдър. Вождът им някога бил работил за него като водач и му дължал живота си. Райдър го спасил, когато бил нападнат от лъв. Но това не е имало значение.
— Какво е станало?
— Бурята вилняла цяла седмица и когато най-сетне отминала, те не могли да отворят вратите. А илюминаторите били твърде малки, за да могат да минат през тях. Били са в капан. Имали достатъчно храна и вода, за да изкарат цял месец, но краят им бил неизбежен. Един по един африканците измрели. Останали само Райдър и вождът на хереро. Предполагам, че следващият, който е умрял, е бил Райдър, защото в дневника няма нищо за смъртта на главатаря.
— Това със сигурност е на върха на класацията ми за най-гадните начини да умреш — каза Хуан и потрепери.
— В дневника Райдър споменава и нещо друго много интересно. Той пише, че когато той и неговите другари откраднали диамантите на хереро, им оставили четири препълнени с камъни делви за бира. От историята знам, че техният крал не ги е използвал, за да си купи защита от британците срещу германските окупатори, така че диамантите трябва да са още там.
— Забрави това — ухили се Хуан. — Последния път, когато ти помогнах, се оказах върху огромна метална змия по средата на океана, а малко по-късно под краката ми потъна цял супертанкер. Ако искаш да търсиш още диаманти, моля. Аз ще се занимавам с нещо по-безопасно. Например с издирване на терористи.
— Това беше само една идея — каза тя и се усмихна закачливо.
Кабрило поклати глава.
— Докато сме още на тема диаманти, искам да те попитам няколко неща.
— Давай.
— Сигурна ли си, че ще успееш да получиш добра цена за тези камъни?
— Моята компания ще плати пълната пазарна цена, защото само така може да запази монопола си. Няма да им хареса, че не съм ги върнала аз, но просто нямат друг избор. Не се тревожи за това. Моузис ще получи предостатъчно пари, за да прогони корумпираните управници от своята родина.
— Това ме навежда на втория въпрос. Предполагам, че щом сделката бъде сключена, ти няма скоро да спечелиш наградата „Служител на годината“. Питах се дали не си се замисляла да смениш работата си?
— Председателю Кабрило, да не би да ми предлагаш място? — Усмивката й беше по-искряща от всички диаманти на света.
— Работното време е дълго, понякога задачите са опасни, но както сама видя току-що, заплащането е много добро.
Тя пристъпи толкова близо до него, че гърдите им почти се докосваха.
— Преди време си побъбрих с Линда и разбрах, че емоционалните връзки не се поощряват сред екипажа.
— Служебните романи са трудни. Още по-тежко е, когато всички живеете заедно.
Тя прокара пръст по голата му ръка и го погледна в очите.
— В такъв случай преди изобщо да си помисля дали да се включа в играта на пирати, трябва да направя нещо, което отдавна искам.
— Какво е то? — попита той с одрезгавял глас.
— Това — каза Слоун и устните им се срещнаха.