— След два часа и тридесет минути ще е най-високата точка на прилива — отговори Ерик Стоун, без да проверява в базата данни. Като част от служебните си задължения той непрекъснато следеше различните диаграми на приливите и отливите, както и прогнозите за времето за пет дни напред с педантичността на счетоводител, на когото не му излиза някоя дребна сума.
— Това ще бъде доста рисковано — отбеляза Хуан, без да се обръща специално към някого. — Окей, Ерик, давай да се махаме, преди хората на Абала да атакуват.
— Слушам, председателю.
Със сръчна ръка Ерик даде газ на водометните движители. Без воя на охладителните помпи и допълнителното оборудване за магнито-хидродинамичните двигатели водата, която минаваше под налягане през дюзите, издаваше дълбоко боботене, което отекваше в целия кораб. Ерик задейства направляващите дюзи на носа и кърмата, тежкият кораб буквално се откъсна от кея и започна да опъва швартовите си въжета.
Усещайки, че плячката им се готви да избяга, бунтовниците откриха огън с дълги откоси от автоматичните си оръжия. Куршумите запляскаха по борда от кърмата до носа. При атаката прозорците на мостика се пръснаха, а илюминаторите засипаха със стъкла водата. От корпуса на „Орегон“ изскачаха искри, докато стотици куршуми се сплескваха в бронираните му зони. Гледката беше много впечатляваща, но бунтовниците не постигнаха нищо повече от олющването на малко боя и строшаването на няколко лесно заменими стъкла.
Приближаващите се от изток патрулни катери прибавиха към боботенето на стрелбата ритмичната кашлица на своите петдесеткалиброви картечници. С цел да стигне по-бързо до тях, „Орегон“ се носеше високо във водата, защото специалните баластни резервоари, разположени по страничните бордове, за да симулират, че е натоварен със стока, сега бяха изпомпани. Това позволи на стрелците, които се носеха надолу по реката, ясно да видят кормилото. Те съсредоточиха огъня си върху него с надеждата да успеят да го откачат от рулевата машина и големият кораб да стане безпомощен пред прищевките на течението. По отношение на всеки нормален съд тази стратегия би била логична. Рулят на „Орегон“ можеше да накара съда да завие, ако се налагаше, особено в пристанище под бдителните погледи на служителите, но в по-голямата си част неговата маневреност идваше от векторните дюзи в задвижните тръби, които се намираха под водната линия и затова бяха защитени.
Ерик Стоун не обърна внимание на атаката, а се съсредоточи върху наблюдението на железните кнехтове на кея с помощта на камерата на мачтата. Швартовите въжета бяха опънати до скъсване, защото корабът продължаваше да се отделя от кея. Двама предприемчиви бунтовници се затичаха към кърмовото швартово, въже и се закатериха по него като плъхове с преметнати през гърбовете калашници. Стоун даде газ на кърмовата направляваща дюза. Кнехтът се откъсна с пукот сред пронизителното скърцане на трошащо се гнило дърво и се стрелна напред като снаряд. Инерцията го запрати и блъсна в борда на „Орегон“, който издрънча като огромна камбана.
Единият бунтовник падна веднага и беше засмукан от витлата на задната помпа, когато Ерик обърна дюзата, за да коригира курса на кораба. Единственото, което се показа от другата страна на „Орегон“, беше тъмно петно, което оцвети вълните в червено, преди да избледнее в течението. Другият войник успя да се вкопчи във въжето, докато автоматичната лебедка го навиваше нагоре. Когато стигна до шлюза, той се опита да прескочи релинга, но беше посрещнат от Еди Сенг и Франклин Линкълн, който наблюдаваха опита му за абордаж на тактически екрани, закрепени към техните бронежилетки.
Еди беше дошъл в Корпорацията след ранно пенсиониране от ЦРУ и макар да нямаше бойния опит на Линк, който беше направил хубава кариера при тюлените на военноморските сили, той компенсираше тази липса е целенасочена решителност. Затова Хуан го беше направил началник на бреговите операции, шеф на стрелците, както Макс наричаше кадрите му, състоящи се от бивши тюлени, разузнавачи и ветерани от специалните части.
Очите на бунтовника се опулиха, докато се опитваше да се набере и прехвърли през релинга на палубата. Линк го гледаше над мушката на пушка помпа „Франчи“ СПАС-12, а Еди притисна цевта на своя „Глок“ в слепоочието му.
— Изборът е твой, приятелче — кротко каза Еди.
Войникът отвори пръсти и се остави да падне в кипящата вода под него.
В командния център Ерик наблюдаваше втория кнехт. Въпреки тоновете сила той отказваше да се откачи от кея. По гредите под него, които се късаха от местата си, се появиха огромни пукнатини. Петметрово парче се отпра от кея, запрати още трима войници във водата и голяма част от него увисна и се заклати заплашително.