— Папа Хайнрик, ние идваме от много далеч, за да се срещнем с теб. Другите рибари в Уолвис Бей казват, че ти си най-мъдрият сред тях.
Бяха уверили Слоун, че Папа Хайнрик говори английски, но дребният мъж с вид на гном с нищо не показа, че я разбира. Тя трябваше да приеме факта, че е престанал да хърка, като окуражителен знак и продължи смело напред. — Искаме да ти зададем въпроси за това, къде ловиш риба, места, които са трудни, защото губиш въжета и мрежи. Готов ли си да отговориш на въпросите ни?
Хайнрик се върна в колибата си, като остави одеялото да падне на мястото си и да запуши входа. Скоро след това се появи отново с друго, ватирано одеяло, наметнато на раменете. Парчетата, от които беше съшито, се бяха разшили и при всяко движение от тях падаха пера. Той се отдалечи малко и шумно се изпика във водата, докато мудно се почесваше по корема.
След това се отпусна до огнището, обърнал гръб на Слоун и Тони. Прешлените на гръбнака му приличаха на наниз черни перли. Той задуха с уста, за да съживи тлеещите главни, като пускаше малки подпалки от плавей върху живите въглени, докато не се появи пламъче.
— По тези води има много трудни за риболов места — каза той с изненадващо дълбок за крехкото му тяло глас. Още беше с гръб към тях. — Ловил съм риба по всички места и предизвиквам всеки, който смее да тръгне след Папа Хайнрик. Изгубил съм достатъчно рибарски въжета, за да стигнат от тук до Кейп Крос Бей. — Мястото се намираше на повече от сто и тридесет километра в северна посока. — И обратно — добави той, сякаш ги предизвикваше да отхвърлят хвалбата му. — Изгубил съм толкова мрежи, че могат да покрият пустинята Намиб. Борил съм се срещу вълни от които други мъже, щяха да ридаят и да си изповръщат червата. Хващал съм риби по-големи и от най-големия кораб и съм виждал неща, които биха накарали друг да полудее.
Най-накрая се обърна. На трепкащата светлина на огъня очите му проблясваха с демоничен оттенък. Той се усмихна, разкривайки три зъба, които зацепваха един в друг като зъбчати колела. Усмивката му премина в кискане, след това в подобен на лай смях, който беше прекъснат от пристъп на кашлица. Когато възстанови дишането си, отново се изплю в огъня.
— Папа Хайнрик не разкрива тайните си. Зная неща, които искаш да узнаеш, но няма никога да научиш, защото аз не желая да ги знаеш.
— Защо не желаеш това? — попита Слоун, след като анализира граматиката му наум, за да е сигурна, че го е разбрала правилно. Тя приклекна до него.
— Папа Хайнрик е най-големият рибар, който някога е живял. Защо да ти казвам и да те превърна в мой съперник?
— Аз не искам да ловя риба в тези води. Търся кораб, който е потънал преди много време. Моят приятел и аз — тя махна към Тони, който беше останал на място, след като подуши телесната миризма на Папа Хайнрик, — искаме да намерим този кораб, защото… — Слоун направи пауза и съчини някаква история — … защото ни наеха да извадим нещо от него. То принадлежи на един богаташ, който го изгубил, когато корабът потънал. Смятаме, че можеш да ни помогнеш.
— Този богаташ плаща ли? — попита Хайнрик плахо.
— Да, но малко.
Рибарят помаха с ръка така, сякаш прилеп прелетя в нощта.
— Папа Хайнрик няма нужда от пари.
— Какво искаш, за да ни помогнеш? — внезапно полита Тони. Слоун имаше лошо предчувствие за онова, което може да пожелае старецът и го стрелна с язвителен поглед.
— На теб няма да ти помогна — отговори Хайнрик на Тони и погледна Слоун. — А на теб ще помогна, защото си жена и не ловиш риба, така че никога няма да си ми съперник.
Слоун нямаше намерение да му казва, че е израснала във Форт Лодърдейл й беше прекарвала летата си, помагайки на своя баща на неговата рибарска лодка, която даваха под наем, а после започна сама да излиза с нея, когато той беше повален от алцхаймер на петдесетгодишна възраст.
— Благодаря ти, Папа Хайнрик — Слоун извади една голяма карта от раницата си и я разтвори до огъня. Тони се приближи и светна своето фенерче. Картата показваше намибийското крайбрежие. С надраскани с молив звездички бяха отбелязани много места близо до брега. Повечето бяха струпани около Уолвис Бей, а другите бяха разпръснати нагоре и надолу по крайбрежието.
— Разговаряли сме с много други рибари и сме ги питали къде губят въжетата и мрежите си. Смятаме, че на едно от тези места може да е потънал кораб. Може ли да погледнеш картата, за да ми кажеш дали според теб има пропуски?
Хайнрик започна внимателно да разглежда картата. Очите му пробягваха от едно място на следващото, а пръстите му следваха очертанията на бреговата линия. Най-накрая вдигна поглед към Слоун. Тя забеляза, че в тях проблясва искрица лудост. Сякаш неговата действителност беше различна от нейната.