Хелън Филдинг
Бриджет Джоунс: на ръба на разума
На всички останали Бриджети
1. И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО И ПРЕЩАСТЛИВО
27 януари, понеделник
59,5 кг (напълно рутинно тлъстеене), гаджета 1 (ура!), чукане 3 пъти (ура!), калории 2100, калории, изразходвани при чукането, 600, тъй че общо калории 1500 (образцово).
7,15 ч. сутринта. Ура! Край на сушавите години. От четири седмици и пет дни имам функционална връзка със зрял мъж, което доказва, че не съм парий в любовта, както се опасявах преди. Чувствам се прекрасно, приличам на Джемайма Голдсмит или друга сияеща новобрачна, откриваща ракова болница, преди да си свали воала, докато всички наоколо си я представят в леглото с Имран Хан. Оох. Марк Дарси току-що помръдна. Може би ще се събуди и ще ми каже какво мисли за възгледите ми.
7,30 ч. сутринта. Марк Дарси не се събужда. Сетих се, ще стана и ще му приготвя фантастична закуска с наденички, бъркани яйца и гъби, или пък защо не яйца по бенедиктински или флорентински.
7,31 ч. сутринта. В зависимост от това какво всъщност представляват яйцата по бенедиктински или флорентински.
7,32 ч. сутринта. Само дето нямам наденички и гъби.
7,33 ч. сутринта. Нито пък яйца.
7,34 ч. сутринта. А като се замисля — и мляко.
7,35 ч. сутринта. Още не се е събудил. Мммм. Хубав е. Обичам да го гледам като спи. Мн. секси — широки рамене и космати гърди. Не че единствената ми цел е сексът. Интересува ме умът Му. Мммм.
7,37 ч. сутринта. Още не се събужда. Разбирам, че не бива да вдигам шум, но може би ще успея лекичко да Го събудя, като му пращам мисловни сигнали.
7,40 ч. сутринта. Може да вложа… АААААХ!
7,50 ч. сутринта. Марк Дарси седна в леглото като глътнал бастун и кресна: „Бриджет, няма ли да престанеш. По дяволите. Да ме гледаш, докато спя. Иди и си намери друга работа.“
8,45 ч. сутринта. В кафене „Монети“ с капучино, шоколадов кроасан и цигарка. Какво облекчение е да изпушиш една, без да се налага да се криеш и да се правиш на добро момиче. Всъщност присъствието на мъж в къщата носи мн. усложнения, тъй като не можеш да си позволиш да стоиш в банята колкото си искаш, защото е ясно, че някой друг ще закъснее за работа, ще се напикае и т.н. Освен това се дразня, като гледам как Марк вечер спретнато си сгъва долните гащи, което прави обичайното държане на дрехите на купища по пода странно притеснително. Да не говорим, че ще идва и тази вечер, което налага да се отбия в супермаркета преди или след работа. Е, не съм длъжна, но ужасяващата истина е, че ми се иска да го направя по някакъв чудноват, генетично връщащ ме в миналото начин, който не бих могла да споделя с Шарън.
8,50 ч. сутринта. Ммм. Интересно какъв ще е Марк Дарси като баща (баща на отрочето си имам предвид. Не мой. Това би било нездраво, нещо като при Едип)?
8,55 ч. сутринта. Както и да е, не бива да се вманиачавам и да фантазирам.
9 ч. сутринта. Дали Уна и Джефри Алкънбери ще ни разрешат да опънем сватбена шатра на моравата им за приема… Пфу.
В кафенето нахлу майка ми, свежа и нахакана, с плисирана пола и ябълковозелен блейзър с лъскави златни копчета, подобна на космонавт, който се изтърсва в Камарата на общините, цвъркащ слуз, и сяда невъзмутимо на първия ред.
— Здрасти, миличка — загука тя. — Тръгнала съм към „Дебънъм“, а знам, че винаги закусваш тук по това време. Реших да се отбия и да разбера кога искаш да ти оправят цветовете. Ооох, май ще пийна едно кафе. Дали затоплят млякото?
— Мамо, казах ти, че не искам да ми оправят цветовете — смотолевих аз, изчервена до ушите, защото хората ни зяпаха. Доближи се намусена сервитьорка с тътрещи се крака.
— Я не се дърпай като магаре на мост. Имаш нужда да се изявиш, а не през цялото време да седиш и да гледаш отстрани с тия твои размазани щуротии. Здравей, скъпа.
Мама премина на бавния, любезен тон в стил „Да се сприятелим със сервитьорката и да станем най-забележителните хора в кафенето, без някаква видима причина.“
— Така. Сега. Да видим. Знаеш ли, мисля, че ще поръчам едно кафе. Тази сутрин изпих толкова чаши чай в Графтън Ъндъруд с мъжа ми Колин, че ми се повръща от чай. Но би ли ми затоплила млякото? Не мога да пия кафе със студено мляко. Веднага получавам разстройство. И тогава дъщеря ми Бриджет ще…
Брр. Защо родителите правят това? Защо? Дали е заради отчаяната нужда на възрастните хора от внимание и чувство за значимост, или нашето градско поколение е твърде заето и подозрително към всеки, за да се държи открито и дружелюбно? Спомням си, че в началото, когато дойдох в Лондон, се усмихвах на всички, докато един мъж на ескалатора в метрото не се измастурбира върху гърба на палтото ми.