Точно в този момент се появи един полицай, който се втурна край нас, без изобщо да ни обърне внимание.
— Слушайте! — рече Марк и удари с юмрук по писалището му. — Тук има момиче със зареден куршум с името й, гравирано отгоре. Не може ли да видим някакви действия от ваша страна?
Полицаят спря и ни погледна.
— Утре е погребението — смотолеви той. — А имаме и пробождане с нож в Кензол Райз. Мисълта ми е, че има хора, които са вече убити. — Вирна глава и излетя навън.
След десет минути инспекторът, който уж трябваше да се занимае с нас, влезе с компютърна разпечатка.
— Здравейте, аз съм инспектор Кърби — рече той, без да ни погледне. Взира се известно време в разпечатката, после в мен и вдигна вежди.
— Предполагам, че това е тайландският случай? — каза Марк и надникна през рамото му. — О, разбирам… онзи случай с…
— Ами, да — потвърди детективът.
— Не, не, онова беше само телешко филе — обясни Марк. Полицаят се взираше в Марк с особен поглед.
— Беше оставено в найлонов плик от майка ми — обясних аз — и започна да се разваля.
— Виждате ли? Ето тук? А това е тайландският доклад — поясни Марк и се наведе над формуляра.
Инспекторът обгърна с ръце формуляра, сякаш Марк се стараеше да препише домашното му. Точно в този миг звънна телефонът. Инспектор Кърби вдигна слушалката.
— Да. Искам да бъда в полицейска кола на Кенсингтън Хай Стрийт близо до Албърт Хол! Когато тръгне кортежът. Искам да отдам последна почит — заяви той гневно. — Що ще там шибаният инспектор Роджърс? Е, добре тогава, пред Бъкингамския дворец. Какво?
— Какво пише в доклада за Джед? — прошепнах аз.
— Представил се е като „Джед“, така ли? — изсумтя Марк. — Всъщност е Роджър Дуайт.
— Добре тогава, на Хайд Пари Корнър. Но я искам пред тълпата. Извинявайте — обърна се към нас инспектор Кърби, след като остави слушалката и си придаде вид на свръхкомпетентен и ефикасен, който напълно се покриваше с моя, когато закъснявах за работа. — Роджър Дуайт — рече детективът. — Май нещата сочат натам, а?
— Бих бил много изненадан, ако е успял да организира нещо лично — намеси се Марк. — Особено от арабски арест.
— Е, винаги има начини и средства.
Бях абсолютно бясна от това как Марк разговаряше с полицая през главата ми. Сякаш бях безмозъчна малка или малоумна.
— Извинете — строго се намесих аз. — Бих ли могла и аз да участвам в разговора?
— Разбира се — отвърна Марк, — стига да не говорим за хърбели и щърбели.
Видях детективът да мести недоумяващо поглед от единия към другата.
— Предполагам, че би могъл да накара някой друг да го изпрати — обърна се Марк към детектива, — но ми изглежда малко вероятно, дори глупаво, при положение, че…
— Е да, в подобни случаи… Извинете — инспектор Кърби вдигна слушалката. — Така. Добре, кажи в Хароу Роуд, че вече имат две коли по маршрута! — раздразнено заговори той.
— Не. Искам да видя ковчега преди опелото. Да. Ами кажи на инспектор Ремингтън да го духа. Извинете, сър. — Затвори пак телефона и величествено се усмихна.
— В подобни случаи…? — запитах аз.
— Не е много вероятно човек със сериозни намерения да обяви предварително…
— Искате да кажете, че направо щяха да я застрелят? — запита Марк.
Боже мой.
След един час пакетчето беше изпратено за снемане на отпечатъци и ДНК, а мен все още ме разпитваха.
— Някой извън тайландската връзка, който да има нещо срещу вас, млада госпожице? — попита ме инспектор Кърби.
— Може би някой бивш любовник или отхвърлен обожател?
Бях очарована, че ме наричат „млада госпожице“. Разбирате ли, може да не съм в първа младост, но…
— Бриджет! — извика Марк. — Съсредоточи се! Има ли някой, който би искал да ти навреди?
— Има много хора, които вече са ми навреждали — отвърнах аз, погледнах към Марк и си напънах мозъка. — Ричард Финч. Даниел, но едва ли някой от тях би постъпил по този начин — несигурно завърших аз.
Преглътнал ли е Даниел онова, което му казах онази вечер, когато щяхме да ходим на вечеря? Толкова ли тежко е преживял това, че го отхвърлих? Положително подобна реакция би била пресилена. От друга страна, може би Шарън беше права за начина, по който мъжете в края на хилядолетието изживяват загубата на водещата си роля.
— Бриджет — кротко заговори Марк. — Каквото и да си мислиш, бих искал да го споделиш с инспектор Кърби.
Беше толкова притеснително. Най-сетне се впуснах в описание на цялата вечер, когато бях по бельо и яке с Даниел, докато инспектор Кърби ме слушаше с каменно лице. Марк не каза нищо, докато говорих, но изглеждаше силно разгневен. Забелязах, че детективът внимателно го гледа.