— А имали ли сте връзки с някакви наистина изпаднали типове? — попита детектив Кърби.
Единственият човек, за когото можах да се сетя, беше евентуалният жиголо на чичо Джефри, но беше нелепо, защото той изобщо нямаше представа коя съм.
— Налага се да се изнесете от апартамента си. Има ли къде да отидете?
— Може да дойдеш при мен — внезапно изтърси Марк. Сърцето ми подскочи. — В една от стаите за гости — добави бързо той.
— Сър, бихте ли ни оставили за момент! — намеси се инспекторът.
Марк се накокошини, но после каза:
— Разбира се. — И бързо излезе от стаята.
— Не съм сигурен, че престоят ви у господин Дарси би бил умен ход, госпожице — заговори инспекторът и погледна към вратата.
— Да, може и да сте прав — отвърнах аз, решила, че проявява бащинска загриженост и като мъж ми напомня, че трябва да поддържам атмосфера на тайнственост и недостъпност и да оставя Марк да ме преследва, но после се сетих, че вече не бива да мисля по този начин.
— Каква точно е била връзката ви с господин Дарси?
— Ами… — смънках аз и започнах разказа си. Детектив Кърби прояви странна подозрителност към цялата работа. Вратата се отвори в момента, когато казваше:
— Значи господин Дарси съвсем случайно се е отбил в кафенето, така ли? Точно в деня, когато получихте куршума? Влезе Марк и застана пред нас.
— Добре — уморено продума той и ме погледна, сякаш за да ми внуши: „Ти си извор на всичко, противоположно на спокойствието“. — Вземете ми отпечатъците, изследвайте ДНКто ми и да оправим тази работа.
— О, сър, не твърдя, че сте били вие — забързано отвърна инспекторът. — Просто сме длъжни да елиминираме…
— Добре, добре — въздъхна Марк. — Да се заемем с тая работа.
13. АААХ!
Все още 5 септември, петък
53,7 кг, брой секунди без секс: вече не ме вълнуват, брой минути, в които съм още жива след заплахата 34 800 (мн. д.).
6 ч. вечерта. В апартамента на Шарън. Гледам през прозореца. Не може да е Марк Дарси. Нелепо е. Не може да бъде. Трябва да е свързано с Джед. Той вероятно има цяла мрежа от сътрудници, отчаяно драпащи за наркотици, които аз бях лишила от насъщния. Или пък Даниел? Не, не, той не би направил такова нещо. Може да е някой луд. Луд, който знае името и адреса ми? Някой иска да ме убие. Някой си е направил труда да намери зареден куршум и да гравира върху него името ми.
Трябва да запазя спокойствие. Спокойно, спокойно. Да. Ако заставиш мозък, нерви, длани — и изхабени — да ти служат пак… Дали в „Кукей“ имат бронирани жилетки?
Ще ми се Шарън да се върне. Толкова съм объркана. Апартаментът на Шарън е малък и разхвърлян дори в най-добри времена, особено защото всичко е на показ, но при наличието на две жени подът и всяка повърхност са изцяло затрупани със сутиени „Агент провокатор“, боти от леопардова кожа, пликове от „Гучи“, кожени чанти от „Прейда“, малки елечета „Воаяж“ и особени обувки с каишки. Мн. съм смутена. Може би ще намеря местенце, където да се свия.
След като отведоха Марк, инспектор Кърби повтори, че не бива да оставам в апартамента си, и ме откара дотам да си взема някои неща, но лошото беше, че нямах къде да отседна. Мама и татко още бяха в рехабилитационния център. Апартаментът на Том би бил идеален, но не можах да открия телефона му в Сан Франциско. Опитах Джуд и Шарън в службите им, но и двете бяха излезли на обяд.
Беше направо ужасно. Оставях навсякъде съобщения, а полицията се мотаеше наоколо и вземаше неща за отпечатъци от пръсти и търсеше улики.
— Каква е тази дупка на стената, госпожице? — запита един полицай, докато се въртяха наоколо и посипваха всичко с бял прашец за отпечатъци.
— О, тя… ъм… остана така — неопределено отвърнах аз. Точно тогава звънна телефонът. Беше Шарън, която каза, че мога да се нанеса при нея, и ме открехна къде е скрит резервният ключ.
Май ще подремна.
11,45 ч. вечерта. Бих искала да не се будя посред нощ, макар че е мн. утешително Джуд и Шарън да спят в стаята като бебета. Беше мн. приятно, когато се върнаха от работа. Ядохме пица и аз си легнах рано. Нито дума от или за Марк Дарси. Поне имам алармен бутон. Хубаво е. Намира се в малко куфарче и се управлява дистанционно. Само да го натисна и някой млад полицай в униформа ще нахлуе да ме спаси!!!! Ммм. Сладка мисъл… мн. ми се спи…
6 септември, събота
54,5 кг, цигари 10, алкохолни единици 3, калории 4255 (най-добре да се порадвам на живота, докато все още мога), секунди без секс 16 005 124 (трябва да се направи нещо).