— Е, най-сетне се увериха, че не съм убийствено настроен бивш любовник. Ура! Марк Дарси.
— Как си? — съчувствено попита той, при положение, че благодарение на мен беше прекарал седем часа в участъка. — Обаждах ти се, но те не искаха да ми кажат къде си, докато не снемат подозренията от мен.
Опитах се да говоря весело, но свърших, като шепнешком му доверих, че у Шарън е доста претрупано.
— Ами предложението да дойдеш при мен още е в сила — безстрастно рече той. — Има достатъчно стаи.
Ще ми се да не ми натриваше толкова често в носа, че не иска да спи с мен. Струва ми се, че минаваме към варианта любовнина, а знам от Шарън и Саймън колко е невъзможно да излезеш от него, след като веднъж си го започнал, защото и при най-бегпия намек за секс всички започват да се паникьосват, че ще „развалят приятелството“.
Точно тогава Джуд се прозя и се обърна на другата страна, при което бутна купчина кутии за обувки с крака си, те се сринаха с трясък на пода и изсипаха в ръчната ми чанта мъниста, обици, гримове и чаша кафе. Поех дълбоко възрух.
— Благодаря — прошепнах в слушалката. — Ще дойда с удоволствие.
11,45 ч. вечерта. У Марк Дарси. Олеле, майко. Нещата не вървят твърде добре. Лежа съвсем сама в чужда бяла стая, в която няма нищо друго освен бяло легло и тревожещ бял стол, който е два пъти по-висок, отколкото би трябвало да бъде. Тук е страшничко: огромен, празен дворец, в който няма дори храна. Не мога да намеря или направя нещо без колосално вътрешно усилие, тъй като всеки ключ за лампа, казанче за тоалетна и т.н. са маскирани като нещо друго. Освен това е студено като в хладилник.
Странен здрачен ден, през който непрекъснато заспивах и се събуждах. Все ми се струваше, че прекарвам нормално времето, а после изведнъж пропадах в някаква сънна яма, също като самолет, който без никакво предупреждение пропада двайсет метра. Не мога да реша дали още е преумора, или се мъча да избягам от всичко. Марк трябваше да иде на работа, макар че е неделя, заради отсъствието си в петък. Шарън и Джуд наминаха към 4 ч. с касетата на „Гордост и предразсъдъци“, но не можах да събера сили да гледам сцената в езерото след краха с Колин Фърт, тъй че само си приказвахме и четохме списания. После Джуд и Шарън тръгнаха да разглеждат къщата, като непрекъснато се кикотеха. Доспа ми се и когато се събудих, си бяха тръгнали.
Марк се прибра към 9 ч. с храна за двама ни. Питаех големи надежди за романтично одобряване, но толкова се бях съсредоточила върху това да не го оставям с впечатлението, че искам да спя с него или че престоят ми в къщата му е нещо по-различно от полицейско-юридическа необходимост, че и двамата се държахме сковано и официално като лекар и пациент, обитатели на пансион или нещо такова.
Ще ми се да дойде сега. Много е смущаващо да съм толкова близо до него и да искам да го докосна. Може би трябва да кажа нещо. Но това ми се струва много страшно, защото, ако аз му разкрия какво чувствам, а той не иска да се съберем пак, ще бъде крайно унизително, още повече, че сме под един покрив. Освен това е посред нощ.
О, Боже, ами ако все пак го е направил Марк? Може да влезе в стаята и ей така да ме застреля, а девственобялата стая да се изплеска с кръв като с кръвта на девственица, само дето аз не съм. Обикновена проклета целомъдреница.
Не бива да мисля такива неща. Разбира се, че не е той. Поне си имам алармения бутон. Толкова е ужасно да не можеш да спиш, а Марк да е долу, вероятно гол. Мммм. Ммм. Ще ми се да сляза и да… го насиля. Не съм правила секс от… мн. е трудно за изчисляване.
Може пък той да се качи! Ще чуя стъпки по стълбището, вратата тихичко ще се отвори, а той ще влезе, ще седне на леглото… гол… и, о, Боже, толкова съм объркана.
Защо не мога да бъда като мама, да съм уверена в себе си и да не се тревожа какво мислят другите, но това е много трудно, когато знаеш, че някой мисли за теб. Мисли как да те убие.
8 септември, понеделник
55,5 кг (кризата става сериозна), бр. заплашващи да ме убият, заловени от полицията 0, бр. секунди без секс 15 033 600 (катаклизмична криза).
1,30 ч. по обяд. В кухнята на Марк Дарси. Току-що изядох огромен резен сирене без видима причина.
Майната му. Съдържа 100 калории в трийсет грама. Опаковката е от двеста и петдесет грама и вече я бях нахапала, може би погълнах петдесет грама и остана малко, тъй че съм излапала 500 калории за трийсет секунди. Невероятно. Дали пък да не се насиля да повърна в знак на почит към принцеса Даяна? Ах! Защо мозъкът ражда такива гнусни мисли? Е, какво пък, най-добре да доям опаковката, за да тегля чертата на целия прискърбен епизод.