Май ще трябва волю-неволю да приема истината в лекарските твърдения, че диетите не вършат работа, защото тялото ви просто смята, че е изгладняло и в момента, когато види храна, разцъфва като Фърги. Всяка сутрин се събуждам и откривам тлъстини на чудновати и ужасяващи места. Въобще няма да се учудя, ако открия пицообразен пояс тлъстина, простиращ се между ухото и рамото, или извиващ се около капачката на коляното ми, плющейки на вятъра като еленско ухо.
Продължавам да съм скована и нерешителна с Марк. Когато тази сутрин слязох долу, той вече беше отишъл на работа (нищо чудно, беше обяд), но ми бе оставил бележка „да се чувствам като у дома си“ и да поканя когото си искам. Кого например? Всички са на работа. Толкова е тихо. Страх ме е.
1,45 ч. по обяд. Стига, всичко е наред. Определено. Съзнавам, че нямам нито работа, нито пари, нито гадже, имам апартамент с дупка, в който не мога да се прибера, и живея с мъжа, когото обичам, в някакво чудновато, платоническо, достойно за икономка съжителство в гигантски хладилник и някой иска да ме убие, но поне това положително ще е временно.
2 ч. следобед. Искам мама.
2,15 ч. следобед. Обадих се в полицията и ги помолих да ме заведат в „Дебънъм“.
По-късно. Мама беше фантастична. Е, горе-долу. Най-сетне.
Появи се с десет минути закъснение, облечена от глава до пети във вишненочервено, с развята коса и натоварена с над петнайсет плика от „Джон Луис“.
— Никога няма да се досетиш, мило — говореше тя, докато сядаше и разпростираше пликовете около себе си, с което изуми останалите посетители.
— Какво? — с разтреперан глас попитах аз и се вкопчих в чашата с кафе.
— Джефри е признал на Уна, че е от „хомо“-вците, макар че всъщност не е, мило, той е „би“, иначе нямаше да имат Гай и Алисън. Както и да е, Уна твърди, че това изобщо не я тревожи, след като го е признал. Джилиан Робъртсън от Сафрън Уолдхърст години наред беше омъжена за такъв и бракът им беше прекрасен. Е, все пак накрая трябваше да се разведат, защото той непрекъснато висеше около павилионите за хамбургери да си хване някой, а жената на Норман Мидълтън умря, нали го помниш, беше главен възпитател в една мъжка гимназия? Тъй че накрая Джилиан… О, Бриджет, Бриджет. Какво ти е?
Веднъж проумяла колко съм разстроена, стана безумно мила, изведе ме от кафенето, като остави пликовете на грижите на сервитьора, измъкна огромен куп носни кърпички от ръчна та си чанта, заведе ме на задното стълбище, седнахме и ми нареди да й разкажа всичко.
За първи път в живота си наистина ме слушаше. Когато свърших, ме прегърна като майка и нежно ме залюля, като ме обгърна с облак странно успокояващ „Живанши III“.
— Колко смела си била, миличка — прошепна тя. — Гордея се с теб.
Беше толкова хубаво. Накрая се изправи и изтупа ръцете си от праха.
— Хайде сега, ела. Трябва да помислим какво да предприемеш. Ще говоря с онзи инспектор да видя що за стока е. Не мога да повярвам, че оня тип е на свобода от петък. Имали са достатъчно време да го заловят. С какво изобщо се занимават? Само се мотаят наоколо. О, не се тревожи. Имам подход към полицаите. Можеш да дойдеш при нас, ако искаш. Но мисля, че трябва да останеш при Марк.
— Ама аз съм безнадеждна с мъжете.
— Глупости, мило. Честно ти казвам, не ми е чудно, че вие, момичетата, не можете да си хванете мъже, след като само се дуете като важни дами, които нямат нужда от мъж под равнището на Джеймс Бонд, а после си стоите вкъщи и се вайкате, че не се справяте с мъжете. О, виж колко стана часът. Хайде, ще закъснеем за цветовете ти!
След десет минути седях в подобна на Марк-Дарсиевата бяла стая, с бял халат и бял пешкир на главата, заобиколена от мама, цветни марли и жена на име Мери.
— Не знам — дуднеше мама. — Губиш си времето с тия твои теории. Мери, опитай с убито вишнево.
— Не съм виновна аз, това е обществена тенденция — възнегодувах. — Жените остават сами, защото могат да се издържат и искат да правят кариера, а после, когато остареят, всички мъже ги мислят за отчайващо обезценена стока, която може да излезе с някого само ако му плати, и търсят нещо младо.
— Божичко, мило. Срещи срещу заплащане! Човек би помислил, че си каца краве сирене в някоя ферма! Всички тия глупости се случват само във филмите.
— Не, не е така.
— Ха! Срещу заплащане. Може да се правят, че им се иска някое маце, но не е така. Те искат добър приятел. Какво ще кажеш за Роджър как-беше-там, дето заряза Одри заради секретарката си? Тя, разбира се, беше много пищна. Само след шест месеца молеше коленопреклонно Одри да се върне, но тя не се съгласи!