2) Грозна, тъй като косата ми стърчи на невъобразими рога, а лицето ми е подпухнало от умора.
3) Объркана и тъжна, тъй като нямам представа дали Марк още ме харесва и ме е страх да попитам.
4) Мн. влюбена в Марк.
5) Уморена да си лягам сама и да се опитвам с всичко да се справям без ничия помощ.
6) Разтревожена от ужасяващата мисъл, че не съм правила секс от петнайсет милиона и сто и двайсет хиляди секунди.
Така. Ако обобщим какво представлявам всъщност, това е — самотна, грозна, тъжна, пъхтяща за секс. Ммм: привлекателна, подканваща. По дяволите, не знам какво да правя. Пие ми се чаша вино. Май ще сляза долу. Сигурно няма вино, но вероятно има чай. Освен ако не намеря отворена бутилка. Може пък да ми помогне да заспя.
8 ч. сутринта. Запромъквах се на пръсти към кухнята. Не можах да запаля лампата, тъй като е невъзможно да намериш изчанчените ключове. Почти се надявах Марк да се събуди, когато минавах край вратата му, но той не се събуди. Продължих да се промъквам надолу по стълбите и изведнъж замръзнах. Пред мен имаше голяма сянка на мъж. Сянката тръгна към мен. Разбрах, че е мъж — огромен, едър мъж — и започнах да пищя. Докато ми светна, че мъжът е Марк — гол! — и чух, че той също крещи. И то много повече от мен. Крещеше от пълен, необятен ужас. Крещеше почти като насън, сякаш току-що се беше натъкнал на най-ужасяващия сценарий за живота си.
Прекрасно, помислих си аз. „Истинска!“ Ето какво става, като ме види чорлава и без грим.
— Аз съм — обадих се аз. — Бриджет. За секунда ми се стори, че ще се разкрещи още по-силно, но той седна на стълбите и започна неудържимо да трепери.
— Ох — заповтаря, като се мъчеше да поеме дълбоко дъх, — ох, ох.
Изглеждаше толкова уязвим и сладък, седнал там на стъпалото, че не можах да се сдържа да не седна до него, да не го прегърна и да не го притегля към себе си.
— О, Боже — каза той и се сгуши в пижамата ми. — Чувствам се такъв глупак.
Внезапно ми се стори страшно смешно — ама наистина е смешно да се уплашиш до смърт от бившето си гадже. И той започна да се смее.
— Господи — рече. — Не е много мъжествено, нали, да се стряскаш посред нощ. Реших, че си убиецът.
Погладих го по косата, целунах плешивото петънце на главата му, където козинката му беше се проскубала от много обич. И тогава му казах какво чувствам, какво истински, истински чувствам. А чудото стана, когато свърших, защото и той ми каза, че се чувства почти по същия начин.
Ръка за ръка като Хензел и Гретел тръгнахме надолу към кухнята и извънредно трудно намерихме бисквити и мляко зад стряскащите стени от неръждаема стомана.
— Разбираш ли, работата е там — започна Марк, когато се сгушихме около микровълновата, стиснали чашите си да се стоплим, — че когато не отговори на бележката ми, реших, че това е краят и не исках да смяташ, че ти се натрапвам. Аз…
— Чакай, чакай — прекъснах го аз. — Каква бележка?
— Бележката, която ти дадох след литературното четене, точно преди да си тръгна.
— Но това беше стихотворението „Ако“ на баща ти. Невероятно. Оказва се, че когато Марк съборил синия делфин, той не пишел завещание, а бележка до мен.
— Всъщност майка ми ми каза, че единственото, което мога да направя, е да бъда честен по отношение на чувствата си — добави той.
Ура за старейшините на племето! В бележката ми пишело, че още ме обича, че няма нищо общо с Ребека и да му се обадя същата нощ, ако се чувствам по същия начин, в противен случай нямало повече да ме безпокои, а да бъде само мой приятел.
— Тогава защо ме заряза и тръгна с нея? — запитах аз.
— Не съм! Ти ме заряза! А аз дори не знаех, че ходя с Ребека, докато не отидох на онова гости през лятото и не открих, че съм настанен в нейната стая.
— Но… значи не си спал с нея?
Изпитах наистина огромно облекчение, че не беше толкова подъл да обуе боксерките на „Нюкасъл Юнайтед“, които му подарих, когато е отивал на предварително уговорена среща с Ребека.
— Е… — Наведе поглед и подсмръкна. — Онази нощ.
— Какво? — изригнах аз.
— Ама беше израз на обикновена човечност. Бях гостенин. Изглеждаше вежливо.
Започнах да се опитвам да го ударя по главата.
— Както казва Шарън, мъжете непрекъснато са вътрешно разяждани от такива желания — продължи той, като избягваше ударите. — Тя непрекъснато ме канеше по разни места: вечери, детски тържества с животни от обора, празници…
— Да, вярно. А ти изобщо не си я харесвал!
— Е, тя е много хубаво момиче, щеше да е странно, ако не…
Спря да се смее, взе ме за ръцете и ме притегни към себе си. — Всеки път — настойчиво прошепна той, — всеки път се надявах, че и ти ще си там. А онази нощ в Глостършир, като знаех, че си само на двайсет метра…