— На двеста и петдесет, в помещенията за прислугата.
— Точно където ти е мястото и където възнамерявам да те държа до края на дните ти.
После каза, че къщата е голяма, студена и празна без мен. И най-много му харесвало в моя апартамент, който бил толкова уютен. Каза също, че ме обича, не бил напълно наясно защо, но нищо не му било приятно без мен. И тогава… Боже, колко беше студен онзи под.
Когато се качихме в стаята му, забелязах малка купчинка книги до леглото му.
— Какво е това? — попитах, невярваща на очите си. „Как да обичаме и губим, но да запазим самоуважението си“, „Как да спечелим отново жената, която обичаме“, „Какво искат жените“, „Марс и Венера на среща“.
— О! — възкликна той овчедушно.
— Копеле такова! — извиках. — А аз изхвърлих моите. — Юмручният бой започна отново, после от дума на дума започнахме да се чукаме, чукахме се цяла нощ!!!
8,30 ч. сутринта. Ммм. Обичам да го гледам как спи.
8,45 ч. сутринта. Все пак ми се ще вече да се събуди.
9 ч. сутринта. Няма да го събуждам, но може би ще се събуди сам от мисловните ми вибрации.
10 ч. сутринта. Марк рязко седна в леглото и ме поглепна. Помислих, че ще ме скастри или пак ще започне да крещи. Но той се усмихна сънливо, отпусна се на възглавницата и грубо ме притегни към себе си.
— Извинявай — казах му след това.
— Да, има за какво да ми се извиняваш, малка мръснице — промърмори похотливо той. — За какво?
— Задето те събудих с поглед.
— Знаеш ли какво? — рече той. — Дори това ми липсваше.
След това останахме още доста в леглото, което беше хубаво, защото Марк нямаше никаква работа, която да не може да почака, а аз нямаше да имам работа до края на живота си. Но точно в най-съществения момент телефонът зазвъня.
— Остави го — изпъшка Марк и продължи. Телефонният секретар загърмя.
— Бриджет, Ричард Финч. Ще правим предаване за Новото целомъдрие. Опитвахме се да намерим представителна млада жена, която не е правила секс в продължение на шест месеца. Водила е безрадостен живот. Но реших да се задоволим с коя да е дъртофелница, която не може да намери кой да я изчука, та се спрях на теб. Бриджет? Вдигни телефона. Знам, че си там, шантавата ти дружка Шарън ми каза. Бриджет. Бриджееееееет. БРИДЖЕЕЕЕЕЕЕТ!
Марк прекрати дейността си, вдигна вежда като Роджър Мур, взе слушалката и промърмори:
— Точно в момента свършва, сър. — И я пусна в чашата с вода.
12 септември, петък
Минути без секс 0 (ура!).
Сънлив ден, кулминацията на който беше отиването в „Метро“ с Марк Дарси. Не успях да го озаптя да спре да слага в количката какви ли не неща: малини, кутии с пралини и бонбони с пълнеж от сметана, пиле с етикетче „свръхмазни бутчета“. Когато отидохме на касата, сметката ни беше 98,70 лири.
— Невероятно — ахна той, извади кредитната си карта и недоумяващо поклати глава.
— Знам — казах притеснена аз. — Ще правя икономии.
— Боже мой, не. Това е смайващо. За колко време е тази храна?
Загледах я с колебание.
— За около седмица?
— Но това е невероятно. Колко странно.
— Какво?
— Ами, струва по-малко от сто лири. Това е по-евтино от една вечеря в „Льо Пон дьо ла Тур“!
Двамата с Марк сготвихме пилето и той беше на седмото небе, непрекъснато препускаше из кухнята между опитите да го накълцаме.
— Седмицата беше страхотна. Вероятно това правят хората през цялото време! Ходят на работа, а после се връщат у дома и там ги чака друг човек, след това си приказват, гледат телевизия и готвят. Поразително.
— Да — рекох аз и се заоглеждах, чудейки се дали не е луд.
— Нито веднъж не съм отърчал до телефонния секретар да видя дали някой не се е сетил за съществуването ми на този свят! — продължи той. — Не е нужно да седя в някакъв ресторант с книга и да се питам дали няма да умра сам и…
— …да те открият след три седмици, наяден от немска овчарка? — довърших вместо него.
— Именно, именно! — възкликна той и ме погледна, сякаш едновременно бяхме открили електричеството.
— Ще ме извиниш ли за минута? — попитах аз.
— Разбира се. Ъъъ, защо?
— Веднага се връщам.
Тъкмо тичах нагоре по стълбите да се обадя на Шарън и да й поднеса земетръсната новина, че може би в края на краищата те не са недостижимите стратегически противници и извънземни, а са съвсем като нас, когато телефонът долу зазвъня.
Чух Марк да говори. Разговорът му продължи векове, тъй че не можах да звънна на Шарън, та най-сетне с мисълта „дяволски себично“ слязох в кухнята.
— За теб е — рече той и ми подаде слушалката. — Хванали са го.