Имах чувството, че ме ръгнаха в стомаха. Марк ме държеше за ръка, докато поех трепереща телефона.
— Здравейте, Бриджет, инспектор Кърби се обажда. Задържахме заподозрян за куршума. Има съвпадение на ДНК-пробите с марката и чашите.
— Кой е? — прошепнах аз.
— Говори ли ви нещо името Гари Уилшо?
Гари! О, Божичко.
— Той е майсторът на ремонта ми.
Оказа се, че Гари бил издирван за поредица дребни кражби от къщите, които ремонтирал, и рано тази сутрин бил арестуван и му били взети отпечатъци.
— Държим го в ареста — обясни детектив Кърби. — Още не сме получили самопризнание, но вече имаме на какво да стъпим. Ще ви уведомим веднага и тогава ще можете да се върнете в апартамента си.
Полунощ. В моя си апартамент. По дяволите. Инспектор Кърби се обади пак след половин час и заяви, че Гари е направил сълзливо самопризнание и можем да се върнем в апартамента, да не се тревожа за нищо и да не забравям, че в спалнята имам алармен бутон.
Доядохме пилето и отидохме у нас, запалихме огъня, гледахме „Приятели“ и после Марк реши да се изкъпе. Звънецът на вратата позвъня, докато беше в банята.
— Ало?
— Бриджет, Даниел е.
— Ъм…
— Можеш ли да ме пуснеш? Важно е.
— Почакай, ще сляза долу — отвърнах аз и хвърлих поглед към банята. Реших, че ще е най-добре да оправя нещата с Даниел, но не исках да рискувам да вбеся Марк. В секундата, в която отворих входната врата, разбрах, че съм сгрешила. Даниел беше пиян.
— Значи ти насъска полицията по петите ми, а? — зафъфли той.
Започнах бавничко да отстъпвам назад, като непрекъснато го гледах в очите, сякаш беше гърмяща змия.
— Ти беше гола под онова яке. Ти…
Изведнъж по стълбището затропаха бързи стъпки, Даниел вдигна поглед и — бам! — Марк Дарси го цапардоса но устата, той се свлече до пътната врата, а от носа му шурна кръв.
Марк изглеждаше доста стреснат.
— Извинявай — каза той. — Ъм… Даниел започна да се опитва да се изправи и Марк се втурна да му помага.
— Извинявай за това — повтори вежливо той. — Добре ли си, мога ли да ти, ъм…?
Даниел само си избърса носа със замаян вид.
— Е, тогава си тръгвам — смотолеви с омраза той.
— Да — съгласи се Марк, — мисля, че така ще е най-добре. Само да не си и помислил да я безпокоиш пак. Или… ъм… ще трябва да… ти знаеш… ще трябва да го направя пак.
— Да. Добре — послушно се съгласи Даниел. Когато се върнахме горе и заключихме вратите, на спалния фронт стана жежко. Не можах да повярвам, когато чух пак звънеца.
— Аз ще отида — рече Марк със солидния вид на мъжествена отговорност и уви хавлия около себе си. — Сигурно пак е Клийвър. Стой тук.
Три минути по-късно отвън се дочу тропот на множествени крака и вратата на спалнята се отвори с трясък. Едва не изпищях, когато инспектор Кърби подаде става. Вдигнах одеялата до брадичката си, почервеняла от смущение за пътечката от дрехи и бельо по пода, водеща към леглото. Той затвори вратата зад гърба си.
— Всичко е наред — заговори със спокоен, утешаващ глас, сякаш се канех да скоча от висока сграда. — Вече сте в безопасност, хората ми отвън го държат.
— Кого, Даниел?
— Не, Марк Дарси.
— Защо? — попитах аз, напълно объркана. Той погледна вратата.
— Госпожице Джоунс, вие натиснахте алармения бутон.
— Кога?
— Преди около пет минути. Получихме непрекъснат, нарастващо френетичен сигнал.
Погледнах към мястото, където бях закачила алармения бутон на таблата на леглото. Нямаше го. Заопипвах глуповато чаршафите под него и извадих оранжевото устройство.
Инспектор Кърби погледна бутона, мен, дрехите по пода и се ухили широко.
— Добре, добре. Разбрах. — Отвори вратата. — Можете да се върнете, господин Дарси, ако все още ви е останала… ъъъ… сила.
Когато положението беше разяснено с евфемизми, сред полицаите настана хихикане.
— Добре. Отиваме си. Забавлявайте се — благослови ни инспектор Кърби, когато полицаите затрополиха надолу по стълбите. — А, само още нещо. Първоначалният заподозрян, господин Клийвър.
— Не знаех, че Даниел е бил първоначален заподозрян! — възкликнах аз.
— Е… Опитахме се да го разпитаме на няколко пъти, но той гневно отказваше да ни сътрудничи. Май ще е добре да му се обадите и да изгладите нещата.
— О, благодаря — саркастично рече Марк, опитващ се да се държи с достойнство въпреки смъкващата се хавлия. — Благодаря, че ни го казвате чак сега.
Изпрати инспектора и го чух да му обяснява за удара в носа, а онзи каза да го държим в течение, ако възникнат проблеми и ако решим да подадем оплакване срещу Гари.
Когато Марк се върна, аз хлипах. Започнах внезапно и веднъж започнала, не можех да спра.