— Всичко е наред — каза Марк, прегърна ме и ме погали по косата. — Всичко свърши. Всичко е наред. Всичко ще се оправи.
14. В ДОБРИ И ЛОШИ ДНИ?
6 декември, събота
11,15 ч. сутринта. В хотел „Кларидж“. Ааах! Ааах! АААААААХ! Сватбата е след четирийсет и пет минути, а аз току-що излях цяло шише лак за нокти „Руж Ноар“ отпред на роклята си.
Какво да правя? Сватбите са някакво лудо мъчение. Гостите, жертви на изтезанието (макар и не в такива мащаби като клиентите на „Амнести Интърнашънъл“), трябва да се обличат по шантав начин, който не би им минал и през ум в нормални дни, напр. с бели чорапогащници, трябва да станат практически посреднощ в съботния ден, да търчат из къщата и да крещят „Майната му! Майната му! Майната му!“, в опити да намерят стари парчета опаковъчна хартия със станиол, да увиват чудатите, никому ненужни подаръци като машини за сладолед или месене на хляб (предназначени за даване на вторични суровини от страна на Самодоволните женени, тъй като кой ще иска да се прибере у дома вечерта и да прекара цял час в пресяване на брашно в гигантска пластмасова машина, тъй че като стане сутринта, да може да погълне цял самун топъл хляб преди работа, вместо да си купи шоколадов кроасан с капучино?), после да шофират 600 километра, да хапват по бензиностанциите, да повръщат в колата и да не могат да намерят църквата? Ето, вижте мен! Защо аз, Господи? Защо? Изглеждам като че ли съм имала мензис по някакъв нелеп обратен начин върху роклята.
11,20 ч. сутринта. Слава Богу. Шарън току-що се върна в стаята и решихме, че най-доброто, което може да се направи, е да изрежем петното лак от роклята, тъй като материята е толкова корава, лъскава и стърчаща, че лакът не беше попил в подплатата, която е в същия цвят, и ще мога да държа букета отпред.
Да, така положително е добре. Никой няма да забележи. Може дори да помислят, че моделът е такъв. Като цяло роклята е част от огромно парче дантела.
Добре. Спокойна и изискана. Вродена изисканост. Присъствието на много хора и дупката в роклята не е повод за безпокойство, за разлика от други неща. За щастие. Сигурна съм, че всичко ще мине гладко и хубаво. Снощи Шарън здраво се беше натряскала. Надявам се да издържи днешния ден.
По-късно. По дяволите! Пристигнах в църквата само с двайсет минути закъснение и веднага се огледах за Марк. Разбрах, че е напрегнат, само от вида на тила му. После органът засвири, той се обърна, видя ме и за нещастие доби вид, като че ли ще избухне в смях. Всъщност не мога да го упрекна, тъй като съм облечена не като диван, а като гигантска снежна топка.
Потеглихме във величествена процесия по пътеката към олтара. Боже, Шарън изглежда ужасно. Има ужасно съсредоточен вид, за да не допусне някой да забележи махмулука й. Вървенето трая цяла вечност под звуците на:
— Бриджет. Кракът ти — изсъска Шарън.
Погледнах надолу. Люляковият сутиен със заешка кожичка покрая „Агент провокатор“ на Шарън се беше закачил за тока на копринената ми пантофка. Размислих дали да не го изритам, но тогава сутиенът щеше да остане проснат на пътеката по време на цялата церемония. Вместо това безуспешно се опитах да го мушна под роклята, с което причиних кратък спектакъл от тромави подскоци и почти нулев резултат. Изпитах огромно облекчение, когато стигнахме най-отпред и можах да го вдигна и напъхам зад букета по време на химна. Гадника Ричард изглеждаше направо страхотно, напълно самоуверен. Носеше обикновен костюм, което беше хубаво, не беше се издокарал в някакъв шантав официален костюм като статист във филма „Оливър“, готов да запее „Кой ще купи хубавото утро?“ и да изпълни танц с подритвания във въздуха.
За жалост Джуд беше допуснала фаталната, което вече ставаше явно, грешка да не изключи малките деца от сватбата. Точно когато започна истинската брачна церемония, в дъното на църквата се разрева бебе. Беше рев с пълен глас, при който се реве, после се спира за поемане на въздух, всички чакат да чуят гръмотевицата след като са видели светкавицата и следва огромен див писък. Не мога да повярвам какви са съвременните млади майки от средната класа. Огледах се и видях жената, която подхвърляше бебето във въздуха и доволно въртеше очи към всички, сякаш да каже: „Бррр!“ Изобщо не й минаваше през ум, че може би ще е добре да изведе детето, за да може публиката да чуе как Джуд и Гадника Ричард свързват душите си в едно за цял живот. Проблясък на дълга руса коса в дъното на църквата привлече вниманието ми: Ребека. Носеше безупречен мек сив костюм и точеше врат по посока на Марк. До нея стоеше с мрачен вид Джайлс Бенуик, хванал подарък с фльонга отгоре.