— Но той трябва да те е наблюдавал в църквата, иначе нямаше да се втурне навреме да те подхване.
— Знам, но в ризницата повърнах в ръката му.
— …Енергична и завършена плувкиня, заместник главна мажоретка, а честно казано, това, както на четири очи ми сподели директорката й, било грешка, защото изпълнението на Карен Дженкинс като главна мажоретка било… както и да е. Днес е ден за радост, не за жалби, пък и знам, че… ъъъ… бащата на Карен е сред нас…
Улових погледа на Марк и си помислих, че ще се пръсна. Джуд беше пример на оттегленост, сияеше към всички, галеше Гадника Ричард по коляното и лекичко го целуваше, сякаш цялата тази кошмарна какофония не се случваше и тя не беше се свличала толкова често пияна на пода у дома, повтаряща: „Копеле с фобия към обвързването. Гаден по име, гаден по душа, ей, свърши ли това вино?“
— …Втора водеща кларинетистка в училищния оркестър, ненадмината на трапеца, Джудит беше и е повече от чисто злато…
Разбрах накъде биеше. За нещастие му трябваше още четирийсет и пет минутна разходка из подготвителната година на Джуд, триумфа й в Кембридж и метеоритния й възход по коридорите на финансовия свят.
— …И накрая, остава ми само да се надявам, че… ъъъ… Всички затаихме дъх, когато сър Ралф се загледа в бележките си прекалено дълго време отвъд всяко чувство, отвъд всеки разум, отвъд цялото достолепие и добри английски обноски.
— Ричард — най-сетне се сети той — е съответно благодарен за този безценен подарък, това бижу, с което днес бе така благородно дарен.
Ричард доста духовито завъртя очи и залата избухна в облекчени ръкопляскания. Сър Ралф изглеждаше склонен да продължи с още четирйсетина страници, но се смили и отстъпи, когато ръкоплясканията не спряха.
После Гадника Ричард произнесе кратка и доста мила реч и прочете избрани телеграми, коя от коя по-тъпа, с изключение на онази от Том от Сан Франциско, която за нещастие гласеше: „ЧЕСТИТА СВАТБА! ДАНО БЪДЕ ПЪРВАТА ОТ МНОГО.“
После се изправи Джуд. Каза няколко много мили думи на благодарност и после — ура! — започна да чете текста, който снощи написахме трите с нея и Шарън. Ето какво каза. Както следва. Ура.
— Днес се сбогувам с положението си на Единачка. Но макар вече да съм Женена, обещавам да не бъда Самодоволна женена. Обещавам никога да не тормозя другите Единаци по света, като ги питам защо още не са женени, или: „Как върви любовта?“ Вместо това винаги ще уважавам правилото, че това е толкова лична работа за тях, колкото е за мен дали още правя секс със съпруга си.
— Обещавам още да прави секс със съпруга си — вметна Гадника Ричард и всички се засмяха.
— „Обещавам никога да не намеквам, че Единачеството е грешка или че някой има някакъв недостатък само защото е Единак. Защото, както всички знаем, Единачеството е нормално състояние в съвременния свят, всички ние сме били сами в определени части от живота си и състоянието е достойно за уважение, не по-малко от Святото тайнство на брака.“ Понесе се одобрителен шум. (Поне аз реших така.)
— „Обещавам също да поддържам постоянна връзка с най-добрите ми приятелки Бриджет и Шарън, които са живо доказателство, че Семейството на градските единаци е точно толкова силна опора, колкото и родното семейство.“
Ухилих се глуповато, когато Шарън ме настъпи под масата. Джуд ни огледа и вдигна чаша.
— А сега искам да вдигна наздравица за Бриджет и Шарън — най-добрите приятелки на света. (Тази част я писах аз.)
— Госпожи и господа, за шаферките. Последваха бурни ръкопляскания. Обичам Джуд, обичам Шарън, помислих си, когато гостите се изправиха на крака.
— За шаферките — извикаха всички. Беше прекрасно да сме в центъра на вниманието. Видях Саймън да се усмихва сияйно на Шарън и погледнах към Марк, който също ми се усмихваше сияйно.
След това всичко ми е малко като в мъгла, но си спомням, че видях Магда и Джереми да се смеят заедно в един ъгъл. След това я хванах насаме.
— Какво става?
Оказа се, че мръсницата работела във фирмата на Джуд. Джуд обяснила на Магда, че знаела единствено за някаква нещастна връзка на момичето с мъж, който още обичал жена си. Едва не умряла, когато Магда я открехнала, че това е Джереми, но стигнали до извода, че не бива да се държат зле с момичето, защото всъщност Джереми беше преебвачът.
— Проклет дърт мръсник. Както и да е, вече си знае урока. Никой не е съвършен, а аз все пак го обичам.
— Ами да, виж Джаки Онасис — ободрих я аз.
— Именно — отсече Магда.
— Или Хилари Клинтън.
Спогледахме се неубедено и избухнахме в смях.
Най-хубавото беше, когато отидох в тоалетната. Саймън се прегръщаше с Шарън, пъхнал ръка под полата на шаферската й рокля!