Има някои връзки, за които само като им видиш началото, знаеш, че щрак, това е, всичко е наред, работата ще потръгне и те ще поемат по дългия трънлив път, обикновено типът връзка, който забелязваш да възниква между бившето ти гадже, с което искаш да се одобриш, и друга жена.
Измъкнах се навън преди Шарън и Саймън да ме забележат и се усмихнах. Добрата стара Шаз. Заслужава го, помислих си аз и изведнъж спрях като закована. Ребека се беше вкопчила в реверите на Марк и разгорещено му говореше. Скрих се зад една колона и заслушах.
— Не мислиш ли — казваше тя. — Не мислиш ли, че е напълно възможно двама души, които трябва да са заедно, които идеално си подхождат във всяко отношение — интелект, физика, образование, положение и които са разделени поради недоразумения, поради сприхавост, поради гордост, поради… — Млъкна, после мрачно засъска — …намесата на трети лица, да свържат живота си с неподходящи хора? Не мислиш ли?
— Ами да — измрънка Марк. — Макар да не съм много сигурен, че твоят списък на…
— Не мислиш ли? Не мислиш ли? Звучеше като пияна.
— Това за малко да се случи с Бриджет и мен.
— Знам! Знам. Тя не е за теб, скъпи, както Джайлс не е за мен… О, Марк. Тръгнах с Джайлс само за да те накарам да разбереш какво чувстваш към мен. Може би сбърках, но… те не са ни равни!
— Ъм… — каза Марк.
— Знам. Знам. Усещам колко несвободен се чувстваш. Но това е твоят живот! Не можеш да го изживееш с някой, който смята, че Рембо [Жан Никола Рембо (1854–1891) — френски поет символист. На английски името му се произнася почти като Рамбо. — Б. пр.] е изпълнен от Силвестър Сталоун, имаш нужда от стимул, имаш нужда от…
— Ребека — тихо изрече Марк, — имам нужда от Бриджет. В този миг Ребека издаде ужасен звук, нещо средно между пиянски стон и сърдито ръмжене.
Благородно решена да не се поддавам на плиткото чувство на триумфа, нито на злорадството, че двуликата нагла кучка с крака на насекомо си е получила заслуженото, аз се появиха доволна усмивка на лицето.
Стоях облегната на една колона до дансинга и наблюдавах как Магда и Джереми, прегърнати, движат заедно тела в практикуван от десет години танц, главата на Магда лежеше на рамото на Джереми, очите й бяха затворени, беше спокойна, ръката на Джереми нежно я галеше по дупето. Пошепна й нещо и тя се засмя, без да отваря очи.
Усетих около талията ми да се прокрадва ръка. Беше Марк, също загледан в Магда и Джереми.
— Искаш ли да танцуваме? — попита той.
15. КОЛЕДЕН ЛУХ В ИЗЛИШЪК
15 декември, понеделник
57 кг (изглежда вярно, че, уви, теглото само определя количеството си), изпратени коледни картички 0, закупени коледни подаръци 0, подобрение в дупката на стената от първоначалното й оформление: една елхова вейка.
6,30 ч. вечерта. Всичко е прекрасно. Обикновено в седмицата преди Коледа съм с махмурлук, истерия и бясна на себе си, че не съм забягнала в малка дърварска хижа вдън гори Тилилейски и не си седя кротко пред огъня, вместо да се събуждам в огромния, пулсиращ, все по-истеризиращ град с население, ръфащо юмруците си при мисълта за крайните срокове, свързани с работа/картички/подаръци, щура се като квачка в заключен курник и реве като стръвница на новоизлюпените шофьори на таксита, дето се мъчат да открият площад Сохо по картата на Адис Абеба, после се изтърсва на купон, където вижда същата група хора, с която е прекарало последните три вечери поред, с единствената разлика, че тълпата е три пъти по-пияна и махмурлия, и му иде да закрещи: „ДАНО ВСИЧКИ ПУКНЕТЕ, ДАНО!“ и да се прибере у дома.
Такова отношение е хем отрицателно, хем погрешно. Най-сетне открих начина да водя кротък, чист и добър живот, почти без да пуша и да се натряскам само веднъж, на сватбата на Джуд. Дори един пиянчуга на купона в петък не можа истински да наруши равновесието ми, когато нарече мен и Шарън „нагли медийни курви.“
Освен това днес получих разкошна поща, съдържаща картичка от мама и татко от Кения, в която пише, че татко си прекарвал страхотно на ски-джета на Уелингтън и танцувал лимбо с масайско момиче в нощта за пикник на открито и се надявали, че ние с Марк няма да сме прекалено самотни на Коледа без тях. Следваше послепис от татко, гласящ: „Не сме на близнаци, разполагаме с легло над метър и осемдесет и на фронта на поддаването на матрака всичко е повече от задоволително! Хакуна матата.“
Ура! Всички са щастливи и доволни. Тази вечер например ще пиша коледни картички не с неохота, а с радост! — защото, както пише в „Будизъм: Драмата на богатия монах“, тайната на духовното щастие не е в това да переш, за да свършиш с прането, а да переш, за да е чисто. Същото е и с коледните картички.