6,40 ч. вечерта. Все пак идеята да се потя цяла вечер над коледните картички насред Коледа е доста досадна.
6,45 ч. вечерта. Може пък да опитам едно от шоколадовите украшения за елха.
6,46 ч. вечерта. Може пък също така да пийна една празнична чашка вино да отпразнувам Коледа.
6,50 ч. вечерта. Ммм. Виното е ненадминато. Може да изпуша и една цигарка. Само едничка.
6,51 ч. вечерта. Ммм. Цигарката ми се услажда. Какво пък, самодисциплината не е всичко на този свят. Вижте докъде я докара Пол Пот.
6,55 ч. вечерта. Започвам картичките след минутка, когато довърша виното. Може пак да прочета писмото.
Синамон Продъкшънс
Пробуди се, Британийо В пет на живо Скок в неизвестността
От канцеларията на Грант Д. Пайк
Главен директор
Уважаема Бриджет,
Както може би ви е известно, в ход е програма за проверка на работата на служителите ни през изминалата година и на потока от идеи, осъществени от „Синамон Продъкшънс“.
Сигурно ще се зарадвате да разберете, че 68 процента от забавните и „окончателно“ осъществени идеи на „Пробуди се, Британийо“ са били ваши. Честито!
Доколкото знаем, оставката ви през септември е била подадена поради неразбирателство с изпълнителния продуцент на „Пробуди се, Британийо“ Ричард Финч. Ричард, както положително сте осведомена, беше уволнен от този пост през октомври поради „лични затруднения“.
В момента правим реорганизация в личния състав на програмата и бихме желали да ви поканим да се върнете в екипа, като ви повишим в заместник-продуцент или като консултант, подсигуряващ ни поток от идеи в качеството ви на външна сътрудничка. Времето след оставката ви ще се счита за платен отпуск.
Вярваме, че освежен с нова, положителна енергия, „Пробуди се“ — флагманът на „Синамон Продъкшънс“ — има голямо бъдеще в двайсет и първия век. Надяваме се, че вие ще бъдете главната творческа сила в подновения ни екип. Ако се обадите на секретарката ми да си уредите среща, ще бъда очарован да обсъдя с вас новите условия на договора ви.
Искрено Ваш
Грант Д. Пайк
Главен директор
„Синамон Продъкшънс“
Видяхте ли! Видяхте ли! Освен това Майкъл от „Индепендънс“ твърди, че мога да опитам ново интервю със знаменитост, тъй като били получили много писма след интервюто ми с господин Дарси. Както каза той, всяко нещо, за което се получават писма, е добро, колкото и да е лошо. Тъй че мога да стана журналистка на свободна практика. Ура! Тогава никога вече няма да закъснявам. Май ще трябва да пийна още да го отпразнувам. Ох, Божке, звънецът!
Добре, добре. Пристигна елхата. Видяхте ли! Точно навръх Коледа. Марк ще дойде утре и ще завари коледна приказка!
8 ч. вечерта. Когато доставчиците на елхата се довлякоха до горе, пъшкащи и запъхтени, се уплаших, че може да съм подценила размерите на елхата, особено когато ужасяващо запълни цялата пътна врата, после нахлу вътре с размахани клони като нападението на Макдъф в гората на Дънсинан [В „Макбет“ от Шекспир вещиците предричат на Макбет, че ще бъде победен, когато гората на Дънсинан се раздвижи, и той се сметнал за непобедим. Но противникът му Макдъф, без да знае за предсказанието, кара войниците си да отсекат клони от гората, да се покрият с тях и така да нападнат замъка на Макбет. — Б. пр.]. Последваха я буци пръст и двама младежи.
— Шибаната елха е дяволски голяма. Къде я искате? — До огъня — отвърнах аз. Но за жалост, елхата не се намести, някои клони влизаха в огъня, други стърчаха право нагоре заради дивана, а останалите запълниха стаята, докато върхът й се наклони под особен ъгъл на тавана.
— Не може ли да опитаме тук? — попитах. — Между другото, каква е тази миризма?
Като обявиха, че било някакъв финландски препарат против окапването на игличките, вместо да признаят очевидния факт, че елхата е престаряла, младежите се заборичкаха да поставят дървото между вратите на спалнята и банята, при което клоните напълно блокираха и двете.
— Дали да не опитаме в средата на стаята? — заинтересувах се аз с достойнство.
Момчетата се спогледаха многозначително и затътриха чудовището в центъра на стаята. От този момент не можех да погледна повече нито един от тях.
— Така е добре, благодаря ви — заявих с писклив сподавен глас и те си тръгнаха, като се кикотеха, надолу по стълбите.
8,05 ч. вечерта. Хм.
8,20 ч. вечерта. Ммм. Обичам хубавото вино. Въпросът е има ли някакво значение, ако не изпратиш коледни картички? Положително има хора, които в живота си не са получили коледна картичка. Дали е грубост? Винаги ми се е струвало страшно нелепо да изпращам коледни картички на Джуд или Шарън, след като ги виждам през ден. Но как тогава човек може да очаква да получи коледни картички? Освен това, естествено, изпращането на картичките дава плодове чак след година, освен ако не ги изпратиш в първата седмица на декември, което е немислимо — това е поведение на Отекчени женени. Хм. Може би трябва да направя списък от „за“ и „против“ изпращането на коледни картички.