9 ч. сутринта. Вече съм в хола, но там е пълен хаос. Май ще хапна препечена филийка. Цигарите са сатанинска отрова.
9,15 ч. сутринта. Ааааа! Току-що зърнах елхата.
9,30 ч. сутринта. Ааах! Ааах! Току-що открих коледна картичка, която съм пропуснала да изпратя. Ето какво гласи:
Весела Коледа на моя най-мил и драг Кен. Тъй дълбоко ценя цялата доброта, с която ме обграждаше през годината. Ти си прекрасен, прекрасен човек, тъй силен и с ясна цел, пък те бива и в числата. Макар да сме имали своите възходи и падения, много е важно да не таим омраза, ако искаме да израснем. В момента те чувствам много близък, както като професионалист, така и като мъж.
С истинска любов
Бриджет
Кой е тоя Кен? Оле! Кен е счетоводител. Виждала съм го само веднъж, а после се скарахме, защото изпрати със закъснение данъчната ми декларация. Божичко. Трябва да намеря списъка.
Олеле! Освен Джуд, Шарън, Магда, Том и т.н., списъкът включва:
Заместник-британският консул, Банкок
Британският посланик в Тайланд
Достопочтеният сър Хюго Бойнтън
Адмирал Дарси
Инспектор Кърби
Колин Фърт
Ричард Финч
Външният министър
Джед
Майкъл от „Индепендънт“
ГрантД. Пайк
Тони Блеър
Картичките са пуснати по света и не знам какво съм написала в тях.
17 декември, сряда
Никакъв отклик на картичките. Може пък другите да са били хубави, а само Кеновата да не е за пред хора.
18 декември, четвъртък
9,30 ч. сутринта. Тъкмо излизах, когато звънна телефонът.
— Бриджет, Гари се обажда!
— О, здрасти! — истерично изписках аз. — Къде си?
— В панделата! Благодаря за картичката. Беше мила. Крайно мила. За мен тя значи толкова много.
— О, хахахаха — нервно се засмях аз.
— Значи днес ще дойдеш да ме видиш?
— Какво?
— Ами сещащ се… картичката.
— Ъм? — пискливо и задавено заговорих аз. — Не си спомням какво точно ти писах. Би ли…
— Да ти я прочета ли? — свенливо изрече той. После зачете със запъваме.
Прескъпи ми Гари,
Знам, че работата ти като строител е много различна от моята. Но аз високо уважавам твоята, защото е истински майсторлък. Правиш нещата със собствените си ръце, ставаш много рано сутринта и, общо взето, макар вътрешното разширение да е недовършено, двамата заедно създадохме нещо велико и прекрасно. Двама съвсем различни хора, и макар дупката в стената още да е там, след близо осем месеца! — виждам през нея съзряването на обекта. Което е чудесно. Знам, че сега си в затвора и излежаваш присъдата си, но скоро времето й ще изтече. Благодаря ти за картичката за куршума и рибарството и истински, истински ти прощавам.
Чувствам те много близък, както като майстор, така и като мъж. И ако някой заслужава радост и истински творчески заряд през следващата година, дори в затвора, това си ти.
С любов
Бриджет
— Творчески заряд — с гърлен глас повтори той. Успях да го разкарам, като му обясних, че закъснявам за работа, но… О, Боже. На кого ли още съм ги изпратила?
7 ч. вечерта. У дома. Отидох на първа среща като консултант в телевизията, която мина наистина много добре, особено поради факта, че Ужасния Харолд е понижен до проверяващ фактите поради скучността му, докато Пачули не ревна, че се обажда Ричард Финч от къщи, че включва телефона към високоговорителя и всички трябва да слушат.
— Здрасти, екипе! — каза той. — Обаждам се само да разпръсна малко празнично настроение, тъй като само това ми е позволено. Бих искал да ви прочета нещо. — Изкашля се. — „Весела, весела Коледа, прескъпи ми Ричард“. Мило, нали? — понесе се тих кикот. — „Знам, че отношенията ни имаха своите възходи и падения. Но сега е Коледа и аз разбирам, че те са много силни — пълни с предизвикателства, енергия, честност и искреност. Ти си чаровен, чаровен мъж, пълен с противоречива страст. Сега, когато е Коледа, те чувствам много близък, както като продуцент, така и като мъж. С любов Бриджет.“
Ох, ох, беше просто… Ах! Звънецът.
11 ч. вечерта. Беше Марк. С крайно странно изражение на лицето. Влезе в апартамента и се огледа загрижено.
— Каква е тая особена миризма? Какво, за Бога, е това? Проследих погледа му. В интерес на истината коледната елха не изглеждаше толкова добре, колкото я помнех. Бях отсякла върха и опитах да подкастря останалото в традиционната триъгълна форма, но сега в средата на стаята се издигаше висока тънка върлина с оръфани краища като много лоша евтина имитация на скъпа елха, купена от битак.
— Беше малко… — започнах да обяснявам аз.
— Малко какво? — запита той със смесица от развеселеност и неверие.