— Голяма — несръчно изтърсих аз.
— Голяма, а? Ясно. Е, в момента това е без значение. Мога ли да ти прочета нещо? — рече той и извади от джоба си картичка.
— Добре — примирено отвърнах аз и се свлякох на дивана.
Марк се изкашля.
— „Мой скъпи, скъпи Найджъл“ — започна той. — Помниш колегата ми Найджъл, нали, Бриджет? Старши съдружник в компанията. Онзи, дебелият, който не е Джайлс? — Изкашля се отново. — „Мой скъпи, скъпи Найджъл. Знам, че сме се срещали само веднъж у Ребека, когато я измъкна от езерото. Но сега е Коледа, разбрах от Марк, че си неговият най-близък колега и по някакъв странен начин през цялата година беше и мой близък. Чувствам те — Марк млъкна и ми хвърли поглед — особено близък сега. Ти си прекрасен човек: стегнат, привлекателен“ — длъжен съм да ти напомня, че става дума за Найджъл Дебелака, — „енергичен — млъкна и вдигна вежди, — блестящо продуктивен, защото да си адвокат всъщност е много продуктивен труд и винаги ще мисля с обич за теб как блестеше — вече се смееше — блестеше… блестеше храбро на слънцето и във водата. Весела Коледа, мой скъпи, скъпи Найджъл. Бриджет.“
Свих се на топка на дивана.
— Хайде сега — ухили се Марк. — Всеки ще разбере, че си била къркана. Смешно е.
— Ще трябва да се махна — с мъка продумах аз. — Ще се наложи да напусна страната.
— Ами всъщност — заяви той, като коленичи пред мен и взе ръцете ми, — интересно е, че го казваш точно сега. Поканиха ме в Лос Анджелес за пет месеца. Да работя по делото на мексиканеца Калабрерас.
— Какво? — Всичко вървеше от зле по-зле.
— Не изглеждай толкова травматизирана. Смятах да те помоля… Ще дойдеш ли с мен?
Замислих се дълбоко. За Джуд и Шарън, за „Агнес Б“ на Уестбърн Гроув, за капучиното в „Монети“ и за Оксфорд Стрийт.
— Бриджет? — нежно заговори той. — Там е много топло и слънчево и навсякъде има басейни.
— О! — рекох аз и с интерес се заоглеждах наляво и надясно.
— Аз ще пера — обеща той.
Замислих се за куршуми и риби, за наркотрафиканти и Ричард Финч, за мама и дупката в стената, за коледните картички.
— Ще можеш да пушиш в къщата. Погледнах го — тъй сериозен и сладък — и си помислих, че където и да отидеше, не исках да оставам без него.
— Да — щастливо се съгласих аз, — ще дойда с удоволствие.
19 декември, петък
11 ч. сутринта. Ура! Заминавам за Америка да започна нов живот като ранните заселници. В страната на свободата. Снощи наистина прекарахме чудесно. Марк взе пак ножицата и направи празнично подстригване, като превърна елхата в мъничък коледен храст. Освен това направихме списък какво ще накупим утре. Обичам Коледа. Празник на хубавия забавен живот, не на съвършенството. Ура! В Калифорния ще бъде фантастично — има много светлина и милиони книги за самопомощ, макар че ще прескоча посветените на излизането с мъже, има дзен и суши, здравословни неща като зелени… Ох, Боже, телефонът!
— Ъъъ, Бриджет. Марк е. — Гласът му не звучеше добре. — Има малка промяна в плановете. Делото Калабрерас е отложено за юни. Но има друга работа, която с удоволствие бих приел и… ъъъ… тъкмо се питах…
— Да? — подозрително изрекох аз.
— Какво ще кажеш за…
— За кое?
— За Тайланд?
Май ще трябва да пийна чаша вино и да запаля цигара.