Выбрать главу

9 ч. вечерта. Обратно вкъщи. Пазаруването може най-добре да се опише като образователно. Магда държеше да развява огромните страховити гащи под носа ми. „Хайде, Бриджет: новите корсети! Мисля за седемдесетте години, мисля за ластични колани“, викаше тя, хванала някакво облекло, достойно за сериен убиец-велосипедист от черна ликра с шорти, банели и корав сутиен.

— Няма да облека това — изсъсках аз с ъгълчето на устата си. — Върни го.

— Защо?

— Ами ако някой познат го напипа?

— За Бога, Бридж. Бельото се носи да върши някаква работа. Ако например отиваш на работа с прилепнала малка рокличка или панталони, ще искаш да имаш строен силует. Никой няма да те опипва на работа, нали?

— Че защо не — възразих аз, като се сетих какво ставаше в асансьора, когато „излизах“ с Даниел Клийвър, ако някой може да опише по този начин онзи кошмар на фобии от обвързване.

— А тези? — попитах с надежда аз, хванала страхотен комплект, направен от същата материя като черните найлонови чорапи, като само сутиенът и гащичките бяха едва оформени.

— Не! Не! Та това е от осемдесетте години. Ето това ти трябва — отсече тя и размаха нещо, което приличаше на кръстоска между една от мамините ролки и чифт от вълнените й дълги долни гащи.

— Но какво ще стане, ако някой ми пусне ръка под полата?

— Бриджет, ти си направо невероятна — гръмко заяви тя. — Нима всяка сутрин ставаш с мисълта, че някой мъж всеки момент може да ти бръкне под полата през деня? Нямаш ли някакъв контрол над сексуалната си съдба?

— Всъщност имам — разгорещено отвърнах аз и решително закрачих към пробната с цяла стиска корави гащи. Накрая съумях да се нацъркам в черен, каучокоподобен цял корсет, стигащ точно до под гърдите ми и непрекъснато навиващ се нагоре и надолу от двата края като непослушен презерватив. — Ами ако Марк ме види с него или го напипа?

— От теб не се очаква да се натискаш в изискан клуб. Отиваш на официална вечеря, където той трябва да впечатли колегите си. Ще се съсредоточи върху това и няма да ти пуска ръце.

Не съм много сигурна, че Марк някога се съсредоточава върху това да впечатли някого, тъй като е уверен в себе си. Но Магда е права за бельото. Човек трябва да е в крак с времето, а не да си стои оплетен в тесногръди схващания.

Така, трябва да си легна рано. Срещата ми в гимнастическата зала е утре в осем сутринта. Наистина започвам да си мисля, че цялата ми личност преминава през сеизмична промяна.

31 януари, петък. Решителният ден

50,5 кг, алкохолни единици 6 (2) [Цифрите в скоби отразяват данни, дадени на оценителя на годността ми.], цигари 12 (0), калории 4284 (1500), лъжи, изречени пред оценителя на годността ми (14).

9,30 ч. сутринта. Новата култура на здравните клубове е развила практиката личните треньори да имат право да се държат като лекари, без да са полагали каквато и да било Хипократова клетва.

— Колко алкохолни единици поглъщаш седмично? — запита „Бунтовника“ — младок в стил Брад Пит, който трябваше да оцени годността ми, докато аз седях и се мъчех да си глътна корема.

— Между четиринайсет и двайсет и една — излъгах гладко аз, при което той имаше нахалството да се намръщи.

— Пушиш ли?

— Отказах ги — измърках.

На това място Бунтовника красноречиво се загледа в чантата ми, където, добре де, имаше пакет „Силк Кът Ултра“, но какво от това?

— Кога ги отказа? — строго запита той, като чаткаше нещо на компютъра, което очевидно щеше да влезе направо във файловете на партийната централа на консерваторите и да ми осигури скоропостижно изпращане в трудов лагер следващия път, когато ме глобят за неправилно паркиране.

— Днес — твърдо отсякох аз.

Най-накрая Бунтовника измери тлъстаците ми с щипки за пране.

— Правя тези знаци, за да разбера какво меря — началнически поясни той, докато с помощта на мек флумастер ме покриваше с кръгчета и кръстчета. — Ще се махнат с малко медицински спирт.

След това трябваше да ида в залата и да правя упражнения, придружени от всякакви докосвания и погледи отблизо с Бунтовника — напр., стояхме един срещу друг, всеки сложил ръце на раменете на другия. Бунтовника клякаше и здраво удряше със задник постелката, а аз правех несръчни опити леко да свия колене. Най-накрая цялата работа заприлича на дълъг интимен секссеанс с Бунтовника, като че ли ходехме от месеци. След това се облякох и взех душ, неуверена какво трябва да правя — струваше ми се, че приличието налага поне да се върна и да го попитам кога ще се прибере за вечеря. Но, разбира се, щях да ходя на вечеря с Марк Дарси.

Мн. развълнувана за вечерята. Пробвах тоалета и наистина изглеждам отлично, със строен силует, изпълнена с признателност към страховитите гащи, за които не е нужно той да научава. Освен това не виждам причина защо да не съм подходяща дама за него. Светска жена с кариера и т.н.