— Червено или бяло вино? — рязко запита той.
— Бяло, моля.
Изведнъж усетих умора, обувките ми убиваха, страховитите гащи се врязваха в мен. Прииска ми се да се прибера у дома.
— А! — Беше открил хладилника.
Огледах се и забелязах телефона на един от плотовете. Стомахът ми се сви. Червената лампичка святкаше. Вдигнах очи и видах Марк, застанал точно пред мен, хванал бутилка вино в шикозна желязна мрежа. И той изглеждаше извънредно нещастен.
— Виж, Бриджет, аз…
Скочих от стола да го прегърна, но ръцете му веднага обгърнаха талията ми. Отдръпнах се. Трябваше да се отърва от проклетото нещо.
— Ще се кача за минутки горе — казах аз.
— Защо?
— Трябва ми тоалетна — диво изрекох аз и хукнах с вече убийствените обувки нагоре по стълбите. Влязох в първата попаднала ми стая, която се оказа гардеробната на Марк — цялата пълна с костюми, ризи и редици обувки. Свалих роклята и с огромно облекчение започнах да беля страховитите гащи, като си правех сметка да облека някакъв халат и тогава вече да се почувстваме удобно и да оправим нещата, но внезапно на прага застана Марк. Аз замръзнах, със страховитото бельо наяве за пълен оглед, и започнах френетично за го дърпам от себе си, докато той ме гледаше с отворена уста.
— Чакай, чакай — каза, когато посегнах към халата и внимателно се втренчи в корема ми. — Сама ли си рисувала тези кръгчета и кръстчета върху себе си?
Опитах се да обясня на Марк за Бунтовника и невъзможността да намеря медицински спирт в петък вечерта, но той само продължи да изглежда много уморен и объркан.
— Съжалявам, нямам представа какво ми говориш — отсече. — Трябва да поспя. Искаш ли да си лягаме?
Отвори друга врата и запали лампата. Хвърлих един поглед и нададох висок писък. Там, в огромното бяло легло, лежеше стройно момче с ориенталски черти, чисто голо, което се усмихна налудничаво и протегна към нас ръце, в които държеше две дървени топчета на връвчица и малко зайче.
3. ОООРИС!
1 февруари, събота
59,2 кг, алкохолни единици 6 (ама смесени с доматен сок, мн. хранителен), цигари 400 (съвсем разбираемо), зайци, сърни, фазани и др. фауна, открити в леглото 0 (огромен успех в сравнение с вчера), гаджета 0, гаджета момчета на бившето гадже 1, брой нормални потенциални гаджета, останали на света 0.
12,15 ч. през нощта. Защо ми се случват тези неща? Защо? ЗАЩО? Единствения път, когато някой изглежда напълно разумен мъж, одобрен от майка и баща, при това неженен, нелуд, неалкохолик и емоционален неебател, изведнъж се оказва обратен, падащ си по секс с животни перверзник. Нищо чудно, че не искаше да ходя в къщата му. Не е било, защото има фобия от обвързване, пада си по Ребека или аз съм момиче-еднодневка. Било е, защото в спалнята му се въргалят ориенталски момчета с представители на дивата фауна.
Шокът беше разтърсващ. Потресаващ. Взирах се в ориенталчето около две секунди, после на бегом се върнах в гардеробната, метнах си роклята, юрнах се надолу по стълбите, съпътствана от крясъци в спалнята зад гърба ми, сякаш Виетконг колеше американски войници, добрах се до улицата и френетично заразмахвах ръце към такситата като проститутка на повикване, попаднала на клиент, който иска да прави с нея неназоваеми неща.
Може би е вярно това, което казват Самодоволните женени за ергените — че са останали неженени, понеже имат някакъв огромен недостатък. Затова всичко е толкова шибано, шибано, шибано… Не искам да кажа, че да си обратен само по себе си е недостатък, но определено е, ако си гадже на някой, който се преструва, че не е. Четвърта поредна година ще бъда сама на Свети Валентин и ще прекарам следващата Коледа в единично легло в къщата на родителите ми. Пак. Орис. Ооориис!
Ще ми се да можех да звънна на Том. Колко типично за него — да се измете в Сан Франциско точно когато имам нужда от съвет за обратната гледна точка. Часове наред ме моли за съвети при неговите кризи с други обратни, а когато аз имам нужда от съвет при криза с обратен, какво прави той? Омита се в ПРОКЛЕТИЯ САН ФРАНЦИСКО.
Спокойно, спокойно. Разбирам, че не е справедливо да обвинявам за целия инцидент Том, най-вече защото няма нищо общо с него, не бива да церя раните си, като си го изкарвам на други. Аз съм уверена, интелигентна, отговорна и стабилна жена, напълно в мир със себе си… Ааах! Телефонът.
— Бриджет. Марк е. Съжалявам. Много съжалявам. Случилото се е наистина ужасно.
Гласът му беше отчаян.
— Бриджет?
— Какво? — отвърнах аз, като се мъчех да накарам ръцете си да спрат да треперят, за да мога да запаля цигара.