— Да, да — закимах сериозно аз.
— Не им желаем злото. Не им желаем доброто. Не им се обаждаме. Не се срещаме с тях. Просто се оттегляме. Син на икономката, друг път. Щом има икономка, защо непрекъснато е у вас и те кара да миеш чинии?
— Ами ако все пак е бил синът на икономката?
— Стига, Бриджет — сурово ме скастри Джуд. — На това терапевтите му викат Неприемане.
11,15 ч. сутринта. Уредих си среща с Джуд и Шарън за обяд в „192“. Така. Няма да се отдавам на Неприемане.
11,16 ч. сутринта. Да. Напълно оттеглена съм. Видяхте ли!
11,18 ч. сутринта. Майната му, майната му, майната му, не мога да повярвам, че още не ми се е обадил. Мразя пасивно-агресивното поведение по телефона в съвременния свят на нашите срещи, при което необаждането се използва като средство за предаване на послание. Ужасно е, ужасно — едно-едничко обаждане или необаждане означава огромното разстояние между любов, щастие и приятелство от една страна, и захвърлянето ти отново в безпощадната окопна война на свалката с нов мъж, също като преди, само дето чувството, че си прекарана, е къде-къде по-силно.
Пладне. Не мога да повярвам. Телефонът зазвъня, докато го гледах вторачено, сякаш го накарах да зазвъни с помощта на мисловните си вибрации, и този път беше Марк.
— Как си? — уморено попита той.
— Добре съм — отвърнах, като се опитвах да бъда оттеглена.
— Да те взема ли за обяд да си поговорим?
— Ъм, ще обядвам с момичетата — отвърнах, този път наистина крайно оттеглено.
— Боже мой.
— Какво?
— Бриджет. Имаш ли представа каква нощ прекарах? Онова момче се опита да удуши майка си в кухнята, къщата гъмжеше от полиция и санитари, навсякъде спринцовки с успокоителни, търчане по болници, бъкаше от истерични филипинци. Наистина, наистина съжалявам, че трябваше да преживееш всичко това, но и аз го преживях, и то не по моя грешка.
— Защо не се обади досега?
— Защото всеки път, когато имах свободна секунда да ти звънна по шибания телефон или мобифон, те бяха заети!
Хмммм. Оттеглянето не мина особено добре. Наистина е изживял ужасни неща. Уредихме си среща за вечеря, а той каза, че следобед ще спи. Сам, надявам се искрено и дълбоко.
2 февруари, неделя
58,8 кг (отлично — превръщам се в ориенталско момче), цигари 3 (мн. д.), калории 2100 (мн. умерено), гаджета пак 1 (ура!), книги за самопомощ, преброени на глас с отвратен, невярващ тон 37 (съвсем нормално за наше време).
10 ч. вечерта. В моя си апартамент. Всичко пак е добре. Ще започна с това, че вечерята беше малко неловка, но се подобри, когато реших да повярвам на историята му, особено след като ми каза, че днес мога да ида и да се видя с икономката му. Но после, докато ядяхме шоколадовия мус, той каза:
— Бридж? Снощи, още преди всичко това да се случи, започнах да усещам, че нещата между нас не вървят както трябва.
Ледена буца на ужас заседна в стомаха ми. Което си е чиста ирония, защото самата аз си мислех, че нещата между нас не вървят добре. Обаче всичко е наред, когато ти си мислиш, че нещата не вървят добре в една връзка, но ако другият започне да прави същото, това е все едно чужд човек да критикува майка ти. Освен това те кара да мислиш, че ще те зарежат, което, без да смятаме болката, загубата, разбитото сърце и т.н., е крайно унизително.
— Бридж? Хипнотизирана ли си?
— Не. Защо смяташе, че нещата не отиват на добре? — едва прошепнах аз.
— Ами всеки път, когато се опитвах да те докосна, ти отскачаше от мен, като че ли съм някой дърт похотлив пръч.
Огромно облекчение. Обясних му за страховитите гащи, при което той се смя от сърце. Поръча десертно вино, двамата понаправихме главите и най-накрая се озовахме в апартамента ми и фантастично се изчукахме. Тази сутрин, докато се излежавахме и четяхме вестници пред камината, започнах да се питам дали да не повдигна въпросите за Ребека и защо винаги идваме у нас. Но Джуд ми беше забранила да го правя, защото ревността е кр. непривлекателна за другия пол.
— Бриджет — извика Марк, — ти май си в транс. Питах те какъв е смисълът на новата система за окачване на лавици? Медитираш ли? Или в системата за окачване на лавици има нещо будистко?
— Заради електрическия кабел е — промърморих аз.
— Какви са всички тези книги? — запита той, стана и ги заоглежда. — „Как да сваляме млади жени: Наръчник за мъже над трийсет и пет“? „Ако Буда се сваляше“? „Търси си го“ от Виктор Киам?
— Това са книгите ми за самопомощ — защитих ги аз.
— „Какво искат мъжете“? „Отвъд взаимната зависимост с мъж, който не може да се обвързва“? „Как да обичаме мъжа, с когото не живеем, без да губим ума си“? Разбираш ли, че изграждаш най-големия обем теоретични познания за поведението на обратния пол, познат във вселената? Започвам да се чувствам като опитно зайче!