З февруари, понеделник
58,6 кг (мн. д.), алкохолни единици 3, цигари 12, брой дни до Свети Валентин 11, брой минути, прекарани в разсъждения върху погрешността на женското вманиачаване около Свети Валентин, прибл. 162 (кофти).
8,30 ч. сутринта. Надявам се татко да е добре. Ако мама замине в събота, това ще рече, че ще го остави сам за Свети Валентин, което не е много хубаво. Може аз да му изпратя картичка, все едно съм тайнствена обожателка.
Интересно какво ще направи Марк. Сигурно поне ще ми изпрати картичка.
Искам да кажа, определено ще изпрати.
А може да ме заведе на вечеря или на друго специално място. Мммм. Мн. е хубаво за разнообразие да си имаш гадже за Свети Валентин. А, телефонът.
8,45 ч. сутринта. Беше Марк. Утре заминава за две седмици в Ню Йорк. Всъщност звучеше доста неприветливо и каза, че е прекалено зает да се видим довечера, защото трябвало да подготвя документите си и всичко останало.
Успях да се държа мило и казах: „О, чудесно“, когато ми се искаше да изкрещя: „Но следващия петък е Свети Валентин! Баааааа!“
Както и да е. Това е детинщина. Важна е връзката, а не циничните празници, предназначени да пълнят джобовете на търговците.
4 февруари, вторник
8 ч. сутринта. В кафенето на капучино и шоколадов кроасан. Ето, виждате ли! Изтръгнах се от отрицателните мисли и вероятно е много хубаво, че Марк заминава. Давам му възможност да се опъне назад като марсиански ластик, както пише в „Марс и Венера на среща“, и наистина да почувствам привлекателността му. Освен това ще имам възможност да поработя върху себе си и да наваксам със собствения си живот.
План за времето, докато Марк го няма
1. Да ходя всеки ден във фитнесзалата.
2. Да прекарам много приятни вечери с Джуд и Шарън.
3. Да продължа добрата работа по оправянето на апартамента.
4. Да прекарвам повече време с татко, докато мама я няма.
5. Здравата да поработя, за да подобря положението си.
О! И очевидно да сваля три кила.
Пладне. В службата. Мирна сутрин. Трябваше да подготвя материал за чистите коли. „Това означава екологично чисти, Бриджет — поясни Ричард, — не добре измити.“
Рано-рано стана съвсем ясно, че темата за чистите коли е направо невъзможна и имах много време да си мечтая за Марк Дарси и да измислям нова собствена бланка, като използвах различни шрифтове и отсенки, докато се мъчех да родя нова тема за предаване, която ще ме изведе начело на… Ееех!
12,15 ч. по обяд. Проклетият Ричард Финч с крясъци:
— Бриджет! Тук не е Социални грижи. Намираш се на съвещание на телевизионни продуценти. Ако се налага да зяпаш през прозореца, поне се опитай да го правиш, без непрекъснато да вкарваш и изкарваш тази химикалка от устата си. Ще можеш ли?
— Да — намусено отвърнах аз и оставих химикалката на масата.
— Не, не да извадиш химикалката от устата си, а да ми намериш средностатистически гласоподавател от средната класа, над петдесетгодишен, със собствена къща, който е „за“.
— Да, няма проблем — небрежно отвърнах аз, като реших по-късно да се допитам до Пачули за какво.
— За какво? — запита Ричард Финч.
Отправих му загадъчна усмивка.
— Мисля, че ако се съсредоточиш, ще разбереш, че вече си отговорил на въпроса си — отговорих аз. — Мъж или жена?
— И двете — садистично отвърна Ричард. — Един мъж и една жена.
— Нормални или обратни? — върнах му топката аз.
— Казах средностатистически — смразяващо изсъска той. — А сега сядай на телефона и се помъчи да не забравиш в бъдеше да слагаш пола, така отвличаш вниманието на екипа ми.
Да-да, като че ли биха забелязали нещо извън драгоценните си кариери, пък и полата не е чак толкова къса, просто се е събрала нагоре.
Пачули каза, че е в полза на европейската или самостоятелната валута. Майната му, майната му. Така. А, телефонът. Сигурно е от пресслужбата на държавната хазна в сянка.
12,25 ч. по обяд
— О, здрасти, мила. — Брр. Майка ми. — Слушай, имаш ли надуваем басейн?
— Мамо, хиляда пъти съм ти казвала да ме търсиш в службата само по спешни въпроси.
— О, знам, но разбираш ли, проблемът е там, че заминаваме в събота, а по магазините има само зимни неща.
Внезапно ме осени. Трябваше ми известно време да й обясня.
— Стига, Бриджет — тросна се тя, след като й обясних. — Не искаме от Германия да дойдат камиони и посред нощ да отмъкнат златото ни.
— Но, мамо, както ти казваш, животът е за живеене! Трябва да опитаме от всичко.
Мълчание.
— Това ще подпомогне валутата на африканския народ. — Не съм сигурна, че е точно така, ама карай да върви.