— Е, може и така да е, но нямам време да се явявам по телевизията, когато си стягам багажа.
— Слушай — изсъсках аз, — искаш ли онзи басейн, или не?
12,40 ч. по обяд. Ура! Успях да намеря не един, не двама, а трима средностатистически гласоподаватели. Уна настоява да дойде с мама да прегледат гардероба ми и да отскочат до „Дикенс и Джоунс“, а Джефри иска да се появи по телевизията. Аз съм ненадмината репортерка. — А, значи сме заети? — Ричард Финч беше потен и напушен след обяда си. — Подготвяме версията на Джоунс за истински ефективната самостоятелна валута, нали? — Не съвсем — промърморих с хладнокръвна, самоукорителна усмивка. — Но ти намерих средностатистически гласоподаватели, които са „за“. Цели трима — добавих небрежно, докато прелиствах „бележките“ си.
— Я, че никой ли не ти каза? — злобно се ухили той. — Темата пада. Сега ще правим материал за бомбените заплахи. Можеш ли да намериш няколко средностатистически редовни пътници с влак и привърженици на торите, които да са съгласни с гледната точка на ИРА?
8 ч. вечерта. Уф. Прекарах три часа на ветровитата гара Виктория в опити да манипулирам мненията на пътниците по посока гледната точка на ИРА до степен, в която започнах да се опасявам, че ме грози незабавен арест и изпращане в „Мейз“[Известен британски затвор, където са затворени ирландски терористи. — Б. пр.]. Върнах се в службата, тревожна какво ли ще открият мама и Уна в гардероба ми, и проведох изпълнен с кикот разговор с Ричард Финч в смисъл „Наистина ли си вярвала, че ще откриеш такъв човек, а? Тъпанарка!“
Трябва, трябва да си намеря друга работа. О, Божичко, телефонът. Беше Том. Ура! Върнал се е! — Бриджет! Колко си отслабнала! — Наистина? — заликувах аз, преди да се усетя, че ми го казва по телефона.
След това Том се впусна в предълга и разпалена тирада за пътуването си до Сан Франциско.
— Момчето на митницата беше просто божествено. Каза ми: „Имате ли нещо за деклариране?“, а аз му отвърнах: „Само този отвратителен тен!“ След което той ми даде телефона си и аз го изчуках в къщичка на плажа!
Изпитах познатото гризване на завист към лекотата, с която се уреждаше сексът при обратните, където май започват да се чукат веднага само защото и на двамата им се иска, и никой не се притеснява за неща като три срещи преди това или колко време да мине, преди да се обадят по телефона след това. След четирийсет и пет минути изброяване на все по-бурни приключения той продължи: — Е, знаеш колко мразя да говоря за себе си. Ти как си? Как е оня Марк с хубавото стегнато дупе?
Обясних му, че Марк е в Ню Йорк, но реших да оставя момчето със зайчето за после от страх да не го превъзбудя. Вместо това започнах да го отегчавам със служебните си проблеми.
— Трябва да си намеря друга работа, тази направо подкопава чувството ми за лично достойнство и себеуважение. Имам нужда от нещо, което ще ми позволи сериозно да използвам своите дарби и способности.
— Хм. Разбирам. Мислила ли си да се захванеш със свободна практика?
— Е, много смешно.
— Защо не се занимаеш със самостоятелна журналистика? Да правиш интервюта в свободното си време.
Идеята беше наистина блестяща. Том обеща да говори с приятеля си Адам от „Индипендънт“ да ми възложи интервю или нещо подобно!
Ще бъда супержурналистка и постепенно ще натрупам все повече материали и пари, тъй че ще мога да спра да ходя на работа и просто ще си седя на дивана с лаптоп на коляното. Ура!
5 февруари, сряда
Току-що се обадих на татко да проверя как е и дали би искал да измислим нещо хубаво за Свети Валентин.
— О, мила, колко си добра. Но майка ти каза, че имам нужда да разширя хоризонта си.
— И?
— Отивам в Скарбъро да играя голф с Джефри.
Божке. Радвам се, че е добре.
13 февруари, четвъртък
59,8 кг, алкохолни единици 4, цигари 19, посещения в гимнастическата зала 0, подранили валентинки 0, споменавания на Свети Валентин от гаджето 0, смисъл на Свети Валентин при положение, че гаджето въобще не го споменава 0.
Писна ми. Утре е Свети Валентин, а Марк дори не го спомена. И без това не разбирам защо трябва да стои в Ню Йорк и в събота, и в неделя. Юридическите кантори положително са затворени и там.
Цели, постигнати през отсъствието на Марк
Бр. посещения на фитнес залата 0.
Вечери, прекарани с Джуд и Шарън, 6 (и утре се очертава още една).
Минути, прекарани с татко, 0. Минути, прекарани в разговор с татко за голфа с Джефри, ревящ зад гърба му, 287.
Написани журналистически статии 0.
Свалени килограми 0.
Качени килограми 2.
Все пак изпратих на Марк валентинка. Шоколадово сърце. Изпратих го в хотела му предварително с бележка „Да не се отваря до 14 февруари“. Мисля, ще се сети, че е от мен.