Свалени килограми 0.
Качени килограми 2.
Все пак изпратих на Марк валентинка. Шоколадово сърце. Изпратих го в хотела му предварително с бележка „Да не се отваря до 14 февруари“. Мисля, ще се сети, че е от мен.
14 февруари, петък
59,9 кг, посещения в гимнастическата зала 0, валентинки О, цветя, украшенийца, валентински подаръчета 0, разлика между Свети Валентин и всеки друг ден 0, смисъл на живота: неясен; вероятност за надценяваме на катастрофата на Не-Свети Валентин: слаба.
8 ч. сутринта. Наистина съм надраснала тревогите за неща като Свети Валентин. Това не е толкова важно в общата схема на нещата.
8,20 ч. сутринта. Ще отскоча до долу да видя пристигнала ли е пощата.
8,22 ч. сутринта. Пощата я няма.
8,27 ч. сутринта. Пощата още я няма.
8,30 ч. сутринта. Пощата пристигна. Ура!
8,35 ч. сутринта. Банково извлечение. Нищо от Марк, нищо, нищо, нищо, нищо, нищо. Нищо.
8,40 ч. сутринта. Не мога да повярвам, че пак съм сама на Свети Валентин. Най-лошо беше преди две години, когато заминах за Гамбия с Джуд и Шарън и пристигнахме един ден предварително заради полетите. Когато слязохме на вечеря, всичко беше украсено с дървета, накичени със сърца. На всяка маса седеше по една двойка, хваната за ръце, а аз трябваше да стоя и да чета „Как да се научим да се обичаме сами“.
Мн. ми е тъжно. Не може да не знае. Просто не му пука. Това сигурно ще рече, че съм момиче-еднодневка, защото, както пише в „Марс и Венера на среща“, ако един мъж сериозно се интересува от теб, винаги ти купува подаръци като фино бельо и бижута, а не книги или прахосмукачки. Може би това е начинът му да ми каже, че всичко е свършено и ще ми го съобщи, когато се върне.
8,43 ч. сутринта. Може би Джуд и Шарън са прави и трябваше да се оттегля, когато получих предупредителните сигнали. Разбирате ли, миналата година с Даниел… ако първия път, когато ме засегна на първата ни среща с някакво жалко извинение, бях се оттеглила и отдръпнала, вместо да се отдам на Неприемане, никога нямаше да открия гола жена в шезлонг на покривната му тераса.
Това е тенденция. Да откривам непрекъснато гол народ в домовете на гаджетата си. Трайна тенденция.
8,45 ч. сутринта. О, Боже. На червено съм с 200 лири. Как? Как? Как?
8,50 ч. сутринта. Виждате ли. От всичко винаги излиза по нещо. Открих странен чек за 149 лири, който не ми говори нищо. Убедена съм, че е чекът, който подписах в химическото за 14,90 или нещо такова.
9 ч. сутринта. Звъннах в банката да проверя до кого е адресиран и ми казаха, че е за „Мосю С. Ф. С.“. Химическите чистачи са крадци. Ще звънна на Джуд, Шарън, Ребека, Том и Саймън да им кажа да не ходят повече в „Дураклийн“.
9,30 ч. сутринта. Ха. Току-що ходих в „Дураклийн“ да проверя „Мосю С. Ф. С.“ под предлог, че нося малка, черна, копринена нощничка за чистене. Не можах да не забележа, че служителите в химическото приличаха повече на индийци, отколкото на французи. Може пък да са индофранцузи.
— Бихте ли ми казали името си? — обърнах се към младежа, на когото връчих нощничката.
— Салуани — отвърна той и се усмихна подозрително мило.
С. Аха!
— А вашето име? — запита ме той.
— Бриджет.
— Бриджет. Моля ви, Бриджет, напишете тук адреса си.
Виждате ли колко е подозрително? Реших да впиша адреса на Марк Дарси, тъй като има прислуга и алармена система.
— Познавате ли мосю С. Ф. С.? — заинтересувах се аз, след което мъжът стана почти игрив.
— Не, но мисля, че познавам отнякъде вас — отвърна той.
— Да не мислите, че не знам какво става — тръснах аз и излетях от магазина. Виждате ли? Вземам нещата в собствените си ръце.
10 ч. вечерта. Не мога да повярвам какво стана. В единайсет и половина в службата влезе един младеж с огромен букет червени рози в ръце и го остави на писалището ми. За мен! Трябваше да видите лицата на Пачули и Ужасния Харолд. Даже Ричард Финч онемя от смайване и избърбори жалкото: „Сами сме си го поръчали, а?“
Отворих картичката и на нея пишеше следното:
Честит Свети Валентин на светлината в скучния ми стар живот! Утре в осем сутринта бъди на Хийтроу, терминал 1, да си вземеш билета от гишето на Бритиш Еъруейс (ном. P23/K55) за вълшебно и тайнствено кратко пътуване. Връщане в понеделник сутринта навреме за работа. Чакам те на другия край.
(Гледай да вземеш на заем скиорски костюм и здрави обувки.)
Не мога да повярвам. Просто не мога да повярвам. Марк ще ме води на светивалентинска скиизненада. Това е чудо. Ура! Ще бъде мн. романтично, в селце като на коледна картичка сред трепкащи светлинки и т.н. и ще се носим надолу по склоновете, уловени за ръка като снежни крал и кралица.
Чувствам се ужасно, че пропаднах в ямата на отрицателното мислене, но това може да се случи с всекиго. Определено.