Току-що се обадих на Джуд, ще ми даде костюм за ски — чисто черен като на Мишел Пфайфър като Котката в „Батман“ или нещо подобно. Единственият дребен проблем е, че съм карала ски само веднъж като ученичка и още първия ден си навехнах глезена. Нищо. Сигурна съм, че ще е лесно.
15 февруари, събота
80 кг (поне така се чувствам — гигантска надута топка, пълна с фондю, хотдогове, горещо какао и т.н.), гроздови грапи 5 [Всъщност — ’гроздова ракия’; ], цигари 32, горещо какао 6, калории 8257, крака З, почти смъртоносни случки 8.
1 ч. на обяд. На ръба на пропастта. Не мога да повярвам как се насадих.
Когато стигнах до върха на планината, се парализирах от страх, тъй че накарах Марк Дарси да се спусне, докато си сложа ските и го погледам как прави „ууз, фъзз, фъззз“ надолу като крилата ракета, забранен фойерверк или нещо такова. Макар да съм мн. благодарна, че ме поканиха на ски, и през ум не ми минаваше какъв кошмар е — на първо място да се качиш на планината, смачкана между някакви гигантски бетонни постройки, пълни със скари и вериги като извадени от концлагер, с полусгънати колене и тежки като топузи скиорски обувки, понесла на рамо неуправляеми ски, които непрекъснато се разделят, после наблъскана през автоматичен турникет като овца, поведена на заколение, когато можех тъй удобно да си се излежавам в леглото. Най-лошото е, че косата ми съвсем обезумя от височината и се оформи на гротескни буци и рога като пликче с безформени бисквити, а костюмът на жената-котка е годен единствено за високи тънки хора като Джуд, в резултат на което приличам на плашило или на лелка в пантомима. Да не говорим, че тригодишни дечурлига непрекъснато прелитат край мен без помощта на щеки, застанали на един крак, изпълняващи салта и т.н.
Карането на ски наистина е мн. опасен спорт, честно ви казвам. Хората могат да останат парализирани, погребани под лавини и т.н., и т.н. Шарън ми разказа за някакъв неин познат, който отишъл на много опасна мисия със ски извън пистите, но се уплашил, тъй че спасителите трябвало да дойдат и да го свалят до долу на носилка, само дето изпуснали носилката.
2,30 ч. следобед. В планинско кафене. Марк дойде с вихрено „уушшш фъзззз“ и ме попита готова ли съм вече да се спусна.
Обясних му шепнешком, че съм допуснала груба грешка, като съм се качила на баира, защото ските всъщност са много опасен спорт, толкова опасен, че ваканционната застраховка дори не го включва. Едно е да пострадаш при непредвиден инцидент, а съвсем друго — доброволно да се поставиш в крайно опасно положение, при което с отворени очи си играеш със смъртта, като например скокове с бънджи, изкачване на Еверест, позволяване на хора да стрелят по ябълки върху главата ти и т.н.
Марк ме изслуша мълчаливо и замислено.
— Схващам мисълта ти, Бриджет — каза накрая. — Но това е детската писта. Тя е практически хоризонтална.
Настоях, че искам да се върна с лифта, но той ми обясни, че това е влек и с него не може да се слиза. Четирийсет и пет минути по-късно Марк успя да ме смъкне, като леко ме буташе, а после се затичваше напред да ме хване. Когато стигнахме долу, реших да го запитам не може ли да се върна обратно в селото с кабинковия лифт, за да си почина и да пийна едно капучино.
— Бриджет, работата е там — обясни ми Марк, — че карането на ски е като всяко друго нещо в живота. Просто е въпрос на увереност. Хайде, ела. Май имаш нужда от една грапа.
2,45 ч. следобед. Ммм. Каква прекрасна грапа.
З ч. следобед. Грапата наистина е превъзходна напитка. Марк е прав. Вероятно съм родена скиорка. Единственото, което ми трябва, е да повиша самочувствието си.
3,15 ч. следобед. На върха на детската писта. Давай. Съвсем лесно е. Напред. Уиииии!
4 ч. следобед. Ненадмината, фантастична скиорка съм. Току-що се спуснах по пистата с Марк: „уууш, фъззз“, тялото ми плавно се огъваше и като по инстинкт се движеше в безупречна хармония. Дива радост! Открих един цял нов живот. Спортистка съм като принцеса Ан! Пълна с нова жизненост и положителни мисли! Увереност! Ура! Чака ме нов, пълен със самоувереност живот! Грапа! Ура!
5 ч. следобед. Отидох да си почина в планинското кафене, а върху Марк внезапно връхлетя да го поздравява глутница народ с адвокатско-банкерска външност, между които се открояваше високо, слабо, русо момиче, застанало с гръб към мен, в бял скиорски костюм, пухкави капачета на ушите и козирка „Версаче“. Цвилеше от смях. Като в забавен капане отметна коса от лицето си и докато тя падаше обратно като мека завеса, започнах да осъзнавам, че познавам този смях, после видях как се обръща с лице към нас. Ребека.