— Бриджет! — рече тя, наведе се и ме целуна. — Ти, чаровнице! Фантастично е да те видя тук! Какво съвпадение!
Погледнах към Марк, който смутено прекарваше ръка през косата си.
— Ъм, всъщност не е чак такова съвпадение, нали? — неловко каза той. — Нали ти ми предложи да доведа Бриджет. Радвам се да ви видя всички, но нямах представа, че ще идвате.
Хубавото на Марк е, че винаги му вярвам, но кога тя му го е предложила? Кога?
За миг Ребека се посмути, но после пленително се усмихна.
— Знам, но това само ми напомни колко е прекрасно в Куршьовал и понеже всички се стягаха да идват, аз… Ооох!
„Подхлъзна се“ точно навреме и беше „хваната“ от един от чакащите обожатели.
— Хмм — измуча Марк.
Не изглеждаше особено щастлив. Стоях с наведена глава и се мъчех да си обясня какво става.
Най-сетне не издържах да се правя повече на нормална, затова прошепнах на Марк, че отивам да се спусна още веднъж по детската писта. Наредих се на опашката за влека много по-спокойно от обикновено, благодарна, че съм далеч от оня мръсен сценарий. Пропуснах първото място поради несръчност, но успях да-яхна второто.
Но неприятностите бяха изпуснати от бутилката и нищо не беше като света — усещах много буци и неравности, почти като че ли галопирах. Изведнъж осъзнах, че отстрани едно дете размахва ръце към мен и крещи нещо на френски. Погледнах с ужас към терасата на кафенето и видях, че всички приятели на Марк също крещят и размахват ръце. Какво ставаше? После видях Марк бясно да тича към мен откъм кафенето.
— Бриджет — викна той, когато се доближи достатъчно да го чуя, — забравила си да си сложиш ските.
— Каква глупачка — ревеше Найджъл, когато се върнахме в кафенето. — От години не бях виждал такава тъпотия.
— Искаш ли да остана при нея? — обърна се Ребека към Марк — цялата майчинска загриженост, сякаш бях палава прохождаща. — Така ще можеш спокойно да покараш преди вечеря.
— Не, не, добре сме си — отвърна той, но по лицето му видях, че му се иска да кара ски, а и аз наистина го исках, защото знам, че много обича. Но просто не можех да преглътна идеята да вземам уроци по ски от шибаната Ребека.
— Всъщност имам нужда от малка почивка — казах. — Трябва ми само едно горещо какао да възвърна самочувствието си.
Какаото в кафенето беше фантастично, все едно да изпиеш огромна чаша шоколадов сос, което беше добре, защото ме отвлече от гледката как Марк и Ребека поемат заедно нагоре с лифта. Забелязах, че тя искри от оживление и непрекъснато докосва ръката му.
Най-сетне се появиха отново и засвистяха надолу като снежни крал и кралица — той в черно, тя в бяло, също като двойка от рекламен проспект на скъп зимен курорт, в която се внушава, че освен наличието на осем черни писти, четиристотин лифта и полупансион, можете да правите страхотен секс, какъвто се канят да правят след малко тези двамата.
— Ах, каква прелест! — рече Ребека, сложи очилата на челото си и се засмя в лицето на Марк. — Слушайте, искате ли да дойдете двамата да вечеряте с нас? Ще хапнем фондю горе в планината, а после ще се спуснем с факли до долу… о, прощавай, Бриджет, ти можеш да слезеш с кабинковия лифт.
— Не — рязко отсече Марк. — Пропуснах Свети Валентин, тъй че ще водя Бриджет на светивалентинска вечеря.
Хубавото при Ребека е, че винаги има частица от секундата, в която се издава с абсолютно вкисната гримаса.
— Добре, добре, както искате, желая ви приятно прекарване — каза тя, заслепи ни с усмивка, достойна за реклама на паста за зъби, сложи си очилата и грациозно се спусна към града.
— Кога си я видял? — попитах аз. — Кога ти е предложила Куршьовал?
Той се намръщи.
— Тя беше в Ню Йорк.
Аз се сгърчих и изтървах една от щеките. Марк избухна в смях, вдигна я и силно ме прегърна.
— Не прави такава физиономия — прошепна в бузата ми.
— Беше там с голяма компания, разговарях с нея около десет минути. Казах й, че искам да направя нещо хубаво за теб за компенсация, че ме нямаше на Свети Валентин, и тя предложи това място.
От мен се изтръгна тих, неопределен звук.
— Бриджет — каза той, — обичам те.
16 февруари, неделя
Тегло: пет пари не давам (всъщност няма кантар), брой пъти повтаряне наум на сюблимната дума с „о“: науката не познава такова число.
Толкова съм щастлива. Не съм сърдита за Ребека, аз съм великодушна и разбираща. Тя е доста приятна, превзета и нахална крава/хлебарка. Ние с Мрак имахме прекрасна, кр. забавна вечеря с мн. смях и признания колко сме си липсвали. Дадох му подарък — малък ключодържател с емблемата на „Нюкасъл Юнайтед“ и боксерки, изпъстрени със същата емблема, които страшно, страшно му харесаха. Той ми даде валентински подарък — червена копринена нощничка, като че ли малко мажа за мен, но той не възрази срещу това, дори май му хареса, ако трябва да бъдем откровени. След това ми разправи всички служебни неща, които му се бяха случили в Ню Йорк, а аз му казах мнението си за тях, което той намери много насърчително и „неповторимо“!