П. П. Никой не бива да чете това, защото е срамно. Бях толкова възхитена, че каза думата с „о“ на толкова ранен етап от връзката ни, че тайничко звъннах на Джуд и Шарън и им оставих съобщения за събитието. Но сега разбирам, че е било празноглаво и неправилно.
17 февруари, понеделник
60,2 кг (Ааах! Ааах! Проклетото какао), алкохолни единици 4 (но вкл. полета, тъй че мн. д.), цигари 12, смущаващи неоколониалистични действия от страна на майка ми 1, но затова пък колосално.
Почивката беше фантастична, като се изключи Ребека, но тази сутрин изживях шок на летище Хийтроу. Както си стоях пред залата за пристигащи и се оглеждах за такси, се извиси един глас:
— Миличко! Не биваше да идваш да ме посрещаш, глупаво дете такова. Джефри и татко ни чакат отвън. Дойдохме да купим подарък на баща ти. Ела да се запознаеш с Уелингтън!
Майка ми — с яркооранжев тен, коса на плитчини като Бо Дерек [Американска кинозвезда. — Б. пр.] с мъниста по краищата, облечена в огромен оранжев батак [Палаткоподобна африканска рокля. — Б. пр.] като Уини Мандела.
— Знам, може да решиш, че той е масай, но всъщност е кикую! Кикую! Представяш ли си!
Проследих погледа й до мястото, където Уна Алкънбери — също оранжева и облечена от тава до пети в батак, но надянала очила за четене и със зелена кожена чанта с голяма златиста закопчалка — бе застанала до щанда за мъжки чорапи с отворено портмоне. Мама гледаше възторжено към огромен тъмнокож младеж с обици от плът, увиснали от всяко ухо. В единия им отвор беше напъхана филмова ролка. Носеше яркосиня карирала пелерина.
— Хакуна матата. Ще рече: не се тревожи, бъди щастлифва! На суахили. Не е ли страхотно? Двете с Уна си прекарахме страхотно, а Уелингтън дойде да ни погостува! Здрасти, Марк — благоволи да забележи присъствието му тя. — Ела, миличка, защо не кажеш джамбо на Уелингтън?
— Млъкни, мамо, млъкни — изсъсках аз с ъгълчето на устата и притеснено се заоглеждах наоколо. — Не можеш да каниш хора от африкански племена, това е неоколониалистично, а и татко едва се е съвзел от Хулио.
— Уелингтън не е — извиси се мама в цял ръст — представител на африканско племе! Е, всъщност е, но е добър представител! Живее в хижа със стени от говежди тор. Но той пожела да дойде! Иска да обиколи света, също като нас с Уна!
В таксито към къщи Марк беше малко неразговорчив. Проклетата мама. Защо си нямам нормална закръглена майка като всички хора, с посивяла коса, която прави прекрасно печено.
Така, трябва да се обадя на татко.
9 ч. вечерта. Татко е потънал в най-лошата потиснатост на средния англичанин и звучеше като нарязан до козирката.
— Как вървят нещата? — осмелих се да попитам, когато най-сетне успях да разкарам от телефона възторжената мама и да се обади той.
— О, добре, добре, знаеш. В храстите се крият зулуски воини. Игликите скоро ще покарат. При теб всичко наред ли е?
О, Боже. Не знам дали ще може още веднъж да преживее това безумие. Казах му да ми се обажда по всяко време, но става мн. трудно, когато се затвори в себе си.
18 февруари, вторник
60,5 кг (сериозни основания за тревога), цигари 13, мазохистични фантазии, че Марк е влюбен в Ребека 42.
7 ч. вечерта. Смазана съм. Върнах се на бегом от още един кошмарен ден в службата (Шарън, кой знае защо, реши, че страшно се интересува от футбол, тъй че Джуд и аз ще ходим да гледаме как германците бият турци, белгийци или тям подобни) и заварих две телефонни съобщения, но нито едно от татко.
Първото беше от Том, че приятелят му Адам от „Индепендънт“ бил казал, че няма нищо против да ми даде да интервюирам някого, стига да намеря истински известна личност и да не очаквам заплащане.
Не мога да повярвам, че вестниците имат такава практика. Как тогава хората там си плащат ипотеките и решават проблемите си с алкохола?
Второто беше от Марк. Довечера ще излиза с „Амнести Интърнешънъл“ и индонезийците и може да ми звънне у Шарън да види как върви мачът. Направи кратка пауза и продължи: „О, ъъъ, Ребека ни покани заедно с «тайфата» в дома на родителите си в Глостършир следващата събота и неделя. Какво мислиш? Ще ти се обадя по-късно.“
Знам точно какво мисля. Мисля, че предпочитам цяла събота и неделя да седя в малка дупчица в храсталаците на мама и татко и да се побратимявам с червеите, отколкото да отида на гостито на Ребека и да я гледам как флиртува с Марк. Защо не се обади на мен да ни покани?