28 април, понеделник
59,2 кг, алкохолни единици 0, цигари 0, гаджета 0, обаждания от майстор Гари 0, възможности за нова работа 0 (обещаващо), посещения на гимнастическата зала 0, брой посещения на гимнастическата зала за тази година 1, цена на членската карта за една година 3 70 лири, цена на отделни посещения 123 лири (мн. лоша икономическа политика).
Така. Днес твърдо започвам гимнастическата програма, тъй че да мога самодоволно да заявявам: „Боли, но помага“ като член на консервативната партия, но за разлика от членовете й всички ще ми повярват и ще решат, че съм страхотна. Да, ама е вече девет часът. Ще ида довечера. Къде, по дяволите, се затри Гари?
По-късно. В службата. Хаха! Аахахахаха! Днес на работа бях невероятна.
— Тъй — започна Ричард Финч, когато се събрахме около масата. — Бриджет. Тони Блеър. Женските комитети. Новата политика по отношение на жените, имаш ли предложения? Но да не са свързани с Колин Фърт, ако можеш да го постигнеш.
Усмихнах се блажено, погледнах бележките си, после вдигнах поглед със спокойствие и увереност.
— Тони Блеър трябва да въведе Кодекс на практиката при срещи между Единаци — най-сетне продумах аз.
Всички репортери около масата потънаха в завистливо мълчание.
— Това ли е? — запита Ричард Финч.
— Да — доволно отвърнах аз.
— Да не би да си въобразяваш, че потенциалният ни нов министър-председател няма да има по-важни неща, с които да запълва времето си?
— Само помислете за броя работни часове, пропилени заради странични мисли, сръдни, обсъждания за тълкуване на положението и чакане на телефона да звънне — обясних аз. — Спокойно могат да се сравнят с болничните. Освен това всички други култури имат специфични ритуали по отношение на срещите, а ние действаме в някакви мътни води, в които мъжете и жените все повече се отчуждават едни от други.
На това място Ужасния Харолд присмехулно изсумтя.
— О, Боже — изръмжа Пачули и разположи целите си крака във велосипедистки шорти от ликра на масата. — Не може да се предписва поведението на хората. Това е фашизъм.
— Не, не, Пачули, не си ме слушала — строго продължих аз. — Това ще са просто насоки за добри сексуални обноски. Тъй като една четвърт от домакинствата са от по един човек, това значително ще подпомогне душевното добруване на нацията.
— Наистина мисля, че във времето до изборите… — саркастично започна Ужасния Харолд.
— Не, чакайте. — Ричард Финч задъвка енергично, заклати крак нагоре-надолу и странно ни изгледа. — Колко от вас са женени?
Всички се втренчиха глупаво в масата.
— Значи само аз, така ли? — отбеляза той. — Само на мен ли се крепят прокъсаните нишки на тъканта на британското общество?
Всички се занапъвахме да не поглеждаме към Саския, репортерката, която Ричард чука цяло лято, докато изведнъж рязко изгуби интерес към нея и хукна подир бюфетчийката.
— Обърнете внимание, не съм изненадан — продължи той.
— Кой би се оженил за някого от вас? Вие сте неспособни да се посветите до края на живота си на поднасянето на кафе, да не говорим за един човек. — В този момент Саския издаде странен звук и изхвръкна от кабинета.
Цяла сутрин правих усилени проучвания, въртях телефони, разговарях с хора. Всъщност интересното беше, че дори онези колеги, които отхвърлиха идеята, непрекъснато идваха с предложения.
— Добре, Бриджет — каза Ричард Финч точно преди обяд. — Да чуем този земетръсен шедьовър.
Обясних му, че Рим не е бил построен за един ден и очевидно не съм довършила работата си, но основните постулати са следните. Изкашлях се и започнах:
Кодекс на срещите между мъже и жени
1) Ако гражданите са сигурни, че не желаят да излизат с дадено лице, преди всичко не трябва да го примамват на среща.
2) Когато мъж и жена решат, че желаят да спят заедно, ако една от страните е уверена, че това е само „свалка“, това трябва да се заяви предварително.
3) Ако гражданите се натискат или чукат с други граждани, след това да не се правят, че нищо не е станало.
4) Гражданите не трябва да излизат години наред с други граждани, но да продължават да твърдят, че не искат вързката им да стане прекалено сериозна.