9,30 ч. вечерта. Хъмф. И там не бях регистрирана. Трябва да се явя в някаква библиотека на километри оттук. Обръщам ви внимание, че тази вечер по улиците е страхотно. Ние, народът, се обединяваме за промяната. Дааа! Все пак, ще ми се да не бях обувала тези обувки с високи платформи. Освен това бих искала да не усещам тази страшна воня на стълбището всеки път, когато излизам.
10,30 ч. вечерта. Не мога да повярвам какво ми се случи. Предадох Тони Блеър и родината си, макар и не по моя вина. Оказа се, че апартаментът ми е в списъка, но аз не съм регистрирана като гласоподавател, не ми помогна дори книжката за платени комунални разходи, която бях взела със себе си. Това е пълно безобразие, тази щуротия, че не можеш да гласуваш, ако не си платила таксата си за гласуване, а на всичкото отгоре се оказва, че не можеш да гласуваш, дори да си я платила.
— Попълнихте ли формуляра миналия октомври? — попита ме пръскаща се от чувство за собствена важност дъртофелница с якичка на къдрички и брошка, наслаждаваща се на своя момент на слава само защото по някаква случайност беше станала отговорник на изборна секция.
— Да! — излъгах аз. Всеки знае, че хората, живеещи в апартаменти, не могат да отварят всеки скучен кафяв плик, адресиран „До обитателя“, пъхнат в кутията. Ами ако Бък загуби с един глас, а после и на цялата партия не й достигне едно място? Вината ще е моя, моя. От избирателната секция отидох пеша у Шарън като на угнетителен поход на позора. Освен това вече не мога да нося платформи, тъй като краката ми се разраниха, та ще изглеждам ниска.
2,30 ч. през нощта. Арргъррр беше стрррахотен къпон. Дейви Мелър. Вън! Вън! Вън! Опаа.
2 май, петък
59,2 кг (ура! Първите новородени тлъстини в ерата на управлението на Новите лейбъристи).
8 ч. сутринта. Ура! Пълното мнозинство ми донесе огромно удоволствие. Това ще натрие носовете на срамно-членуващата при торите майка и бивше гадже. Ха ха. Нямам търпение да позлорадствам. Чери Блеър е фантастична. Разбирате ли, тя вероятно също няма да се побере в миниатюрните бикини в пробната на някой магазин. И тя няма стегнато дупе и все пак успява някак си да се сдобие с дрехи, които обгръщат дупето й и заприличва на манекенка. Може пък Чери да използва влиянието си върху новия министър-председател, който ще нареди да произвеждат дрехи, които прилягат добре на всеки задник.
Но се тревожа, че с Новите лейбъристи може да стане като с гадже, по което си падаш от много време и накрая успяваш да тръгнеш с него, но с първата ви караница настъпва същински катаклизъм. Все пак Тони Блеър е първият ни министър-председател, с когото доброволно бих правила секс. Всъщност снощи Шарън разви една теория, че причината, поради която той и Чери непрекъснато се докосват, не била за късмет, а защото Чери все повече се възбуждала с нарастването на резултатите им до пълно мнозинство — афродизиакът на властта или… Оох, телефонът.
— О, мило, здравей, познай какво стана! — Майка ми.
— Какво? — доволно запитах аз, готова да злорадствам.
— Спечелихме, мило. Пълно мнозинство! Представяш ли си? Внезапно ме прониза ледена тръпка. Когато си легнахме, водещият Питър Сноу дърдореше прекрасно, но неразбираемо и изглеждаше съвсем сигурно, че везните се накланят към лейбъристите, но… Олеле. Може да не сме разбрали. Бяхме понаправили главите и нищо нямаше смисъл освен изчезването на сините кръгчета на торите от картата на Британия. Или пък нещо е станало през нощта и торите са възвърнали позициите си.
— И можеш ли да се сетиш?
Аз съм виновна. Лейбъристите бяха загубили по моя вина. Аз и хора като мен, които, както предупреди Тони Блеър, са станали нехайни. Не съм достойна да се нарека британска гражданка или жена. Орис. Оооорис!
— Бриджет, слушаш ли ме?
— Да — прошепнах аз, смазана.
— Ще организираме в Ротарианския клуб вечер на дамите на Тони и Гордън! Всички ще се наричат на малко име и ще носят обикновено, а не официално облекло. Мърл Робъртшо се опитва да го минира, защото според нея никой нямало да иска да носи панталони освен викария, но според Уна и мен е, защото Пърсивал е бесен за закона за пушките. А Уелингтън ще произнесе реч. Чернокож ще говори в Ротарианския клуб! Представяш ли си! Но това е духът на лейбъризма, мила. Разнообразие на цветовете и етика като при Нелсън Мандела. Джефри извежда Уелингтън на кратки разходки с кола и му показва кръмчите в Кетъринг. Онзи ден бяха заседнали зад камиона на Нелсън Майърс, пълен с дъски за скеле, а ние помислихме, че са катастрофирали!
Като се мъчех да не мисля за възможната мотивация на чичо Джефри за „кратките разходки с кола“ с Уелингтън, казах: