— Мислех, че вече сте си направили изборен купон с Уелингтън.
— О, не, мило, всъщност не стана. Уелингтън реши, че не го иска. Заяви, че не желае да замърсява културата ни и да ни кара с Уна да прескачаме огньове, вместо да поднасяме воловани. — Избухнах в смях. — Но пък пожела да произнесе тази реч и да събере пари за своя джет.
— Какво?
— Джет, мило, не се ли сещаш? Иска да започне малък бизнес на плажа, вместо да продава мидени черупки. Твърди, че ротарианците са длъжни да му дадат, защото подкрепят бизнеса. Трябва да бягам! Ще водим с Уна Уелингтън да му оправят цветовете!
Аз съм уверена, интелигентна, стабилна жена, която не носи отговорност за поведението на другите. Само за собственото си. Да.
З май, събота
59,2 кг, алкохолни единици 2 (стандартно, здравословно количество с оглед избягване разрив на сърцето), цигари 5 (мн. д.), калории 1800 (мн. д.), положителни мисли 4 (отлично).
8 ч. вечерта. Изцяло ново положително настроение. Всички определено са по-приветливи под влиянието на новия Блеъров режим. Не може да не изчисти с голямата метла злините от управлението на торите. Дори се чувствам различно по отношение на Марк и Ребека. Това, че тя дава вечеря, не значи, че ходят, нали? Просто манипулира. Наистина е прекрасно да усетиш, че си достигнал връх и всичко наоколо изглежда красиво. Ония неща, които си мислех, (че не съм привлекателна след известна възраст), не са верни. Вижте Хелън Мърен и Франческа Анис.
8,30 ч. вечерта. Все пак, хмм. Мисълта, че вечерята е точно тази вечер, не ми е особено приятна. Мисля да почета малко будизъм: „Драмата на богатия монах“. Добре ще е да се успокоя. Не мога да очаквам животът винаги да е приятен, пък и всички се нуждаят от духовна храна.
8,45 ч. вечерта. Да! Разбирате ли, проблемът е в това, че живеем в свят на фантазии и непрекъснато се обръщаме към миналото или бъдещето, вместо да се насладим на момента. Ще седя и ще се наслаждавам на момента.
9 ч. вечерта. Моментът изобщо не е за наслада. В стената има дупка, стълбището вони, банковата ми сметка е все по на червено, а Марк е на вечеря у Ребека. Май ще си отворя бутилка вино и ще гледам „Спешно отделение“.
10 ч. вечерта. Дали Магда вече се е върнала? Обеща да ми звънне на секундата, щом се върне, с подробен доклад. Сигурно ще каже, че Марк не ходи с Ребека и е питал за мен.
11,30 ч. вечерта. Обадих се на Магдината бавачка. Още не са се върнали. Оставих съобщение да й напомни да ми се обади.
11,35 ч. вечерта. Още не се е обадила. Сигурно вечерята на Ребека е фантастичен триумф и още са там, гуляят с пълна сила, а в кулминационната точка Марк Дарси се качва на масата и обявява годежа си с Ребека… Оох, телефонът.
— Здравей, Бридж, Магда е.
— Е, как беше? — прекалено бързо запитах аз.
— Ами, всъщност беше доста приятно.
Потреперах. Абсолютно грешен отговор, абсолютно.
— Поднесе crottin на скара върху зелена салата, после penne carbonara само с аспержи, pancetta, много вкусна, и накрая праскови, печени в Марсала с маскарпоне.
Това беше нетърпимо.
— Копираше видимо Делия Смит, но тя отрече.
— Нима? — нетърпеливо рекох аз. Поне това беше хубаво. Той мрази претенциозните хора. — А как беше Марк?
— О, добре. Прекрасен човек, нали? Ужасно привлекателен. — Магда си няма представа. Няма и капчица представа. Не се хвалят бивши гаджета, които са те изоставили. — О, а после поднесе портокалови кори в шоколад.
— Чудесно — произнесох търпеливо аз. Ако това беше Джуд или Шарън, щяха да ми докладват всеки нюанс, разчленен и разглобен. — А смяташ ли, че ходи с Ребека?
— Хм, не съм сигурна. Но тя много флиртуваше с него. Опитах се да си припомня будизма и поне, че имам собствена душа.
— Когато отидохте, той беше ли вече там? — попитах бавно и членоразделно, сякаш говорех с крайно объркана двегодишна.
— Да.
— А тръгна ли си заедно с всички?
— Джереми! — внезапно изкрещя тя в слушалката с пълен глас. — Марк Дарси беше ли там, когато си тръгнахме? О, Боже.
— Какво Марк Дарси? — чух да изригва Джереми, а после каза още нещо.
— В леглото го е направил? — ужаси се Магда. — Пиш или аки? ПИШ ЛИ Е, ИЛИ АКИ? Извинявай, Бридж, трябва да затварям.
— Само още нещо — изпелтечих аз. — Спомена ли ме?
— Вземи го от леглото! Е, после ще се измиеш, то не е за цял живот! О, за Бога, кога ще пораснеш поне ти? Извинявай, Бридж, какво каза?
— Спомена ли ме?
— Ъм… Майната ти, Джереми.
— Е?
— Ако трябва да съм честна, Бридж, не мисля, че те спомена.
4 май, неделя
59,2 кг, алкохолни единици 5, цигари 9 (трябва да спра да затъвам в упадък), изпълнени с отрова и омраза планове да убия Ребека 14, будистки срам от убийствените помисли: огромен, католическа вина (макар да не съм католичка): нарастваща.