В моя си апартамент. Крайно лош ден. Отбих се у Джуд в зомбоидно състояние. Двете с Шарън не спряха да повтарят, че трябва да си намеря някакъв жребец и започнаха, откровено обидно, да прелистват колоните със самотни сърца.
— Не искам да търся самотно сърце — възнегодувах се аз. — Не съм толкова изпаднала.
— Ъъъ, Бриджет — хладно заяви Шарън, — не беше ли ти човекът, пожелал Тони Блеър да открие агенции за уреждане на срещи на Единаци? Ако не се лъжа, всички се съгласихме, че политическият интегритет е крайно важен.
— О, Божичко, това е невероятно. — Джуд започна да чете на глас, като пъхна в устата си голямо парче остатък от шоколадово великденско яйце. — „Истински, висок, привлекателен мъж, 57, ДЧХ, ИДСЗ с възпитана, омъжена, похотлива дама 20–25, за дискретна връзка без ангажименти и задръжки.“ Какво си въобразяват тези скапаняци?
— Какво значи ДЧХ и ИДСЗ? — запитах аз.
— Дебел, чворест хрантутник. Идиотски, див, сополив задник? — предположи Шарън.
— Добре чука хора и иска две селски зелки? — зачудих се аз.
— Значи добро чувство за хумор, иска да се запознае — обясни Джуд, подозрително издаваща се, че може вече да се е занимавала с това.
— Предполагам, че трябва да имаш чувство за хумор, за да си толкова гнусен, че да изречеш тия неща направо — изсъска Шарън.
Но Говорещите сърца се оказаха мн. забавни. Можете да се обадите и да чуете с ушите си как хора се предлагат като кандидати за участници в „Среща с непознат“.
— Значи… Казвам се Барет и ако се съгласиш да си моята сол и моя пипер, ще получиш шекер.
Не е много умно да започваш посланията си със „значи“ и така да създадеш впечатлението, че си недодялан скапаняк, уплашен, че изпращаш съобщение, макар наистина да си е страшничко.
— Работата ми е интересна, удовлетворяваща и доходна и се интересувам от обичайните неща — магия, окултизъм, езичество.
— Аз съм хубав, аз съм страстен. Аз съм писател и търся много специална дама за главна роля. Ще изпита удоволствие от едно хубаво тяло, ще бъда поне десет години по-възрастен от нея и това ще й хареса.
— Ха! — заяви Шазър. — Ще се обадя на някое от тези сексистки копелета.
Шарън се почувства на седмото небе, когато включи телефона да се чува в стаята и започна да шепти със секси глас:
— Ало, „Първо съобщение“ ли е на телефона? Е, тогава слезте бързо от него, защото ще го счупите.
Положително не е много зряло, но при цялото това шардоне в стомасите ни изглеждаше попикаващо смешно.
— Здрасти, аз съм Дивото момче. Аз съм висок испанец с дълга черна коса, тъмни очи, дълги черни мигли и стройно, диво тяло… — прочетох аз с тъп гаас.
— Оох! — весело възкликна Джуд. — Звучи доста добре.
— Ами защо не му се обадиш? — попитах.
— Не! — отсече Джуд.
— Тогава защо караш мен да се обаждам?
И тогава Джуд изплю камъчето. Оказа се, че натрупването на Стейси и Безкрайните единашки потискащи уикенди я докарали дотам, че да се обади на Гадника Ричард.
— О, Боже — извикахме едновременно двете с Шарън.
— Нямам намерение да се връщам при него или нещо такова. Просто е… хубаво — довърши тромаво тя, като се стараеше да избегне обвинителните погледи, с които я пронизвахме.
Върнах се у дома и чух телефонният секретар да прищраква.
— Здравей, Бриджет — заговори плътен, секси, чуждестранен, младежки звучащ глас. — Обажда се Дивото момче…
Проклетите момичета трябва да са дали телефона ми. Ужасена от опасността съвсем чужд човек да притежава телефона ми, не вдигнах слушалката, а само слушах, докато Дивото момче обясняваше, че ще бъде утре вечерта в „192“ с червена роза в ръка.
Веднага след това се обадих на Шарън и я наругах.
— Я стига — рече тя. — Ще идем всички. Ще падне голям смях.
Така че планът е утре да отидем и трите. Хо хъм. Какво да правя с тая дупка в стената и вонята на стълбището? Проклетият Гари! Отмъкна ми 3500 лири. Така. Ще се наложи да му се обадя.
5 май, понеделник
58,7 кг (ура!), напредък в дупката на стената от Гари: никакъв, напредък при преодоляването на загубата на Марк Дарси чрез фантазии за Дивото момче: среден (подпомогнат от миглите).
Прибрах се и заварих съобщение от Гари. Бил зает на друг обект, а тъй като аз съм се колебаела, решил, че работата при мен не е бърза. Твърди, че ще оправи всичко и ще намине утре вечер. Ето, виждате ли, тревожила съм се излишно. Мммм. Дивото момче. Може пък Джуд и Шарън да са прави. Трябва да продължа напред и да спра да си представям Марк и Ребека в любовни сцени. Все пак миглите ме тревожат. Колко ли са дълги? Фантазиите за стегнатото, диво, сатанинско тяло на Дивото момче са леко увредени от представата за Дивото момче, примигващо под тежестта на дългите си мигли като герой на Уолт Дисни.