8,50 ч. вечерта. Проклетият Марк Дарси, направо съм… Звънецът. Ура!
Изглеждаше великолепен в деловия костюм с разкопчани горни копчета на ризата. Веднага щом влезе и пусна куфарчето си на пода, ме взе в прегръдките си и ме завъртя в малък секси танц.
— Толкова се радвам да те видя — промърмори той в косата ми. — Страшно ми хареса репортажът ти, ти си фантастична ездачка.
— Недей — казах аз и се отдръпнах. — Беше ужасно.
— Беше блестящо — заяви той. — Векове наред хората яздят конете напред и изведнъж един творчески репортаж завинаги променя лицето… или задника на британското ездаческо изкуство. Беше потресаващо, истински триумф. — Отпусна се уморено на дивана. — Съсипан съм. Проклетите индонезийци. Представата им за напредък в спазването на правата на човека е да кажат на човек, че е арестуван, докато го гръмват в тила.
Сипах му чаша шардоне, поднесох му го като партньорка на Джеймс Бонд и казах с успокояваща усмивка.
— Вечерята скоро ще е готова.
— О, Боже — възкликна той и се огледа ужасен, сякаш в микровълновата се спотайваше далекоизточна милиция. — Да не си готвила?
— Да — възмутено произнесох аз. Все пак бихте очаквали да се зарадва, нали? Освен това не беше обелил и дума за курвенския ми тоалет.
— Ела тук — потупа той дивана. — Само те будалкам. Винаги съм искал да излизам с Марта Стюарт [Американска авторка на книги за градинарство и кулинария, телевизионна водеща на кулинарни предавания и видна светска дама и красавица. — Б. пр.].
Беше приятно да ме гушка, но за жалост спагетите вряха вече от шест минути и щяха да се скашкат.
— Ще ида само да направя спагетите — казах аз и се освободих. Точно тогава звънна телефонът и аз по навик се хвърлих към него с мисълта, че може да е той.
— Здрасти. Шарън е. Как вървят нещата с Марк?
— Той е тук — прошепнах аз през стиснати зъби и устни, за да попреча на Марк да разчете думите ми.
— Какво?
— Ой е ук — изхриптях аз през стиснати зъби и затворени уста.
— Всичко е наред — кимна ми успокояващо Марк. — Знам, че съм тук. Не смятам, че това е нещо, което би трябвало да крием един от друг.
— Добре. Чуй това — възбудено заговори Шарън. — „Ние не твърдим, че всички мъже мамят. Но всички мъже мислят за това. Мъжете са разяждани от такива желания през цялото време. Ние се стремим да сдържаме сексуалните си желания…“
— Шарън, знаеш ли, в момента приготвям спагети.
— Ооо, значи приготвяме спагети? Надявам се, че не се превръщаш в някаква Самодоволна загаджена. Чуй само това и ще ти се доще да му го втълпиш.
— Почакай — казах аз и неспокойно погледнах към Марк. Свалих спагетите от колелото и се върнах на телефона.
— Така — възбудено започна Шарън. — „Понякога инстинктите надделяват над мисленето на по-висше равнище. Един мъж може да ухажва или да легне с жена с малки гърди само защото ходи с жена с големи гърди. Вие може да не смятате, че разнообразието е солта на живота, но повярвайте ни, вашият приятел го мисли.“
Марк започна да барабани с пръсти по ръчката на дивана.
— Шарън…
— Чакай… чакай. Книгата се нарича „Какво искат мъжете“. Така… „Ако имате красива сестра или приятелка, бъдете сигурна, че приятелят ви СИ ПРЕДСТАВЯ КАК ПРАВИ СЕКС С НЕЯ.“
Настъпи очаквателна пауза. Марк започна да прави движения, като че ли реже глава и пуска водата в тоалетната.
— Отвратително, нали? Не са ли просто…
— Шарън, не може ли да ти се обадя по-късно?
В следващия миг тя ме заля с порой обвинения, че съм погълната от мъжете, а се пиша феминистка. Тогава аз й отвърнах, че щом тя толкова не се интересува от тях, защо чете книга, наречена „Какво искат мъжете“. Разговорът започна да се превръща в крайно нефеминистка караница за мъже, когато и двете осъзнахме, че това е нелепо и казахме, че ще се видим утре.
— Така! — бодро възкликнах аз и седнах до Марк на дивана. За нещастие трябваше пак да стана, тъй като бях седнала на нещо, което се оказа празна кофичка от кисело мляко.
— Дааа? — каза той и изтупа киселото мляко от дупето ми. То положително не можеше да е чак толкова изцапано, че да се нуждае от толкова силно отупване, но беше приятно. Ммм.
— Ще вечеряме ли? — запитах аз, като се опитах да върна мислите си към по-непосредствената задача.
Тъкмо, изсипах спагетите в купа и ливнах бурканче сос отгоре, когато телефонът отново звънна. Реших да го оставя да звъни, докато се навечеряме, но секретарят изщрака и Джуд заблея с овчи глас.
— Бридж, там ли си? Обади се, обади се. Хайде, Бридж, моля тееее.
Вдигнах слушалката, а Марк се цапна по челото. Лошото е, че Джуд и Шарън са били мили с мен години наред, преди дори да съм виждала Марк, тъй че очевидно не беше редно сега да не вдигам телефона.