9 ч. вечерта. В 8,05 отидох в „192“, където Джуд и Шарън бяха строени на съседна маса и не свяляха поглед от мен. Никаква следа от Дивото момче. Единственият присъстващ мъж беше отвратителен дърт пръч в дънкова риза с вързана на опашка коса и черни очила, който не сваляше очи от мен. Къде беше Дивото момче? Хвърлих гаден поглед на пръча. Но той упорито продължаваше да ме гледа, тъй че реших да се преместя. Започнах да се изправям и тогава едва не изскочих от кожата си. Пръчът държеше червена роза. Вторачих се ужасена в него, а той смъкна нелепите черни очила и доволно се ухили, като разкри чифт изкуствени мигли, достойни за Барбара Картланд. Пръчът беше Дивото момче. Изхвърчах отвратена навън, последвана от Джуд и Шарън, които се давеха от смях.
6 май, вторник
59 кг (300 г мнимо бебе, плод на мнима бременност?), мисли за Марк: по-добре, напредък в дупката на стената от страна на Гари: статичен, т.е. никакъв.
1 ч. вечерта. Мн. съм потисната. Току-що оставих съобщение на Том с въпрос дали и той е луд. Разбирам, че трябва да се науча да се обичам и да живея за момента, да не се вторачвам в себе си, а да мисля за другите и да стана цялостна личност, но се чувствам просто ужасно. Марк толкова ми липсва. Не мога да повярвам, че е тръгнал с Ребека. Къде сбърках? Очевидно нещо не ми достига. Старея ли, старея и вече явно нищо никога няма да потръгне, тъй че най-добре да се примиря, че вина ги ще бъда сама и няма да имам деца. Я стига, трябва да се взема в ръце. Скоро ще дойде Гари.
7,30 ч. вечерта. Гари закъснява.
7,45 ч. вечерта. Ни вест, ни кост от шибания Гари.
8 ч. вечерта. Още го няма.
8,15 ч. вечерта. Гари не се е появил. Ооох, телефонът. Трябва да е той.
8,30 ч. вечерта. Беше Том, който ми каза, че е луд за връзване, а също и котката му, която започнала да ака на килима. После изтърси нещо доста изненадващо.
— Бридж — рече той, — искаш ли да имаш бебе от мен?
— Какво?
— Бебе.
— Защо? — Внезапно пред очите ми се появиха тревожни картини как правя секс с Том.
— Ами… — Направи замислена пауза. — Много бих искал да имам дете и да видя рода си продължен, но, първо, прекалено себичен съм да се грижа за него и, второ, аз съм обратен. Но ти ще го гледаш добре, стига да не го забравиш в някой магазин.
Обичам го тоя Том. Сякаш усети как се чувствам. Във всеки случай ми каза да си помисля. Било просто идея.
8,45 ч. вечерта. Всъщност защо не? Ще го държа у дома в малко кошче. Да! Представете си само, да се събуждам сутрин с прекрасно същественце до мен, което ще мога да гушкам и обичам. Ще можем да правим толкова неща заедно, например ще ходим на люлки и в „Улуърт“ да купуваме дрешки за Барби, а домът ми ще се превърне в прекрасно мирно кътче, което ще ухае на бебешка пудра. А ако се появи Гари, бебето ще може да спи във втората стая. А пък ако и Шарън и Джуд родят, ще заживеем заедно в комуна и… По дяволите, подпалих кофата за боклук с недоизгасен фас.
10 май, събота
59,5 кг (мнимото бебе вече е гигант, като се има предвид възрастта му), цигари 7 (не е нужно да ги отказвам заради мнима бременност, нали?), калории 3255 (ям и за мнимче), положителни мисли 4, напредък в дупката на стената от страна на Гари: нулев.
11 ч. сутринта. Току-що бях за цигари. Навън изведнъж е станало дяволски, дяволски горещо. Фантастично! Някои мъже се разхождат по улицата, кажи-речи, по плувки!
11,15 ч. сутринта. Само защото е лято няма причина да се поддавам на хаоса на неподредената пристигнала поща, разхвърляния апартамент и вонята, бликаща отвсякъде. (Уф. На стълбището вече е непоносимо.) Ще променя всичко това, като прекарам деня в чистене на апартамента и оправяне на пощата. Трябва да подредя нещата, за да съм готова за новия живот.
11,30 ч. сутринта. Така. Ще започна с преместването на купищата стари вестници, като ги струпам на куп в центъра.
11,40 ч. сутринта. Все пак, уф.
12,15 ч. по обяд. Защо пък да не се заема първо с пощата?
12,20 ч. по обяд. Ясно, че е невъзможно, ако не се облека подходящо.
12,25 ч. по обяд. Не ми харесва как изглеждам по шорти. Някак си е прекалено спортно. Трябва ми онази тясна рокличка.
12,35 ч. Къде ли се е дянала?
12,40 ч. Има нужда от пране, а после ще я простра да съхне. Тогава ще мога да продължа.
12,55 ч. по обяд. Ура! Отивам на езерото в Хампстед с Джуд и Шарън! Не съм си оправила краката, но Джуд каза, че там е само за жени и гъмжи от лесбийки, за които е въпрос на шеговита гордост да ходят космати като Йети, снежния човек. Ура!