17 май, събота
59,3 кг, алкохолни единици 1, цигари 0, разбити мечти за бебета 1, разбити мечти за Марк Дарси: всички, в които си го представям как отново ме вижда и осъзнава колко съм променена, уравновесена, отслабнала, добре облечена и т.н. и отново се влюбва в мен 472.
Направо съм разнебитена от работната седмица. Прекалено омаломощена съм да стана от леглото. Ще ми се да има кой да слезе до долу и да ми донесе вестника, плюс шоколадов кроасан и капучино. Мисля да си остана в леглото, да почета „Мари Клер“, да си оправя ноктите, а чак след това да проверя дали на Джуд и Шарън им се ходи в „Главоблъсканица“. Много ми се иска да имам нещо новичко, когато пак се видя с Марк следващата седмица, за да подчертая промяната… Ах! Звънецът. Кой малоумен звъни по хорските звънци в събота в десет сутринта? Трябва да си напълно откачен.
По-късно. Затътрих се до домофона. Беше Магда, която звънливо зачурулика: „Кажи здрасти на леля Бриджет!“
Сгърчих се от ужас при смътния спомен, че бях предложила да заведа в събота отрочетата й на люлки, докато тя прекара деня по фризьори и обядва с Джуд и Шарън като свободно момиче.
Паникьосана, натиснах бутона, наметнах единственото халатче, което успях да открия — неподходящо, мн. късо и прозрачно, и започнах бясно да тичам из апартамента и да събирам мръсни пепелници, чаши от водка, счупени стъкла и т.н.
— Уф. Ето ни и нас! Опасявам се, че Хари е малко хремав, нали, миличък? — пропя Магда, превземаща стълбите, натоварена със столчета на колела и торби, като някоя бездомница. — Уф! Каква е тая воня?
Кръщелницата ми Констанс, която другата седмица навършва три годинки, каза, че ми е донесла подарък. Изглеждаше извънредно доволна от подарка и убедена, че ще го харесам. Развих го с интерес. Беше каталог за камини.
— Май й заприлича на списание — прошепна Магда. Демонстрирах бурен възторг. Констанс самодоволно засия и ме целуна, което ми хареса, после седна щастлива пред видеото да гледа „Пингу“.
— Съжалявам, трябва да ги хвърля и да бягам, закъснявам за козметичката — рече Магда. — В чантата под количката има всичко, което може да ти потрябва. И гледай да не паднат през дупката на стената.
Всичко изглеждаше наред. Бебето спеше, Хари, който беше почти на годинка, седеше във високия стол на колела до него със силно раздърпан заек в ръка и даваше вид, че и той ще заспи всеки момент. Но в мига, в който входната врата долу се хлопна, Хари и бебето ревнаха, като че ли ги колят, дърпаха се и ритаха, когато се опитвах да ги взема на ръце, сякаш се канех да ги депортирам.
Започнах да се опитвам да направя нещо (като най-вече ми идеше да им запуша устите с тиксо), за да ги накарам да млъкнат: танцувах, размахвах ръце и се преструвах, че свиря на въображаем тромпет, но без резултат.
Констанс вдигна сериозен поглед от видеото и извади от устата си биберона.
— Сигурно са жадни — заяви тя. — През нощницата ти се вижда всичко.
Унизена от по-развитите майчински инстинкти на една ненавършила три години пикла, открих шишетата в чантата, подадох им ги и те на бърза ръка се успокоиха и засукаха бибероните, като внимателно ме наблюдаваха изпод свъсени вежди, сякаш бях гадна полицайка.
Опитах се да се промъкна в спалнята да облека нещо, при което те извадиха шишетата от уста и отново надуха гайдите. Наложи се да се обличам в хола, докато ме наблюдаваха с интерес, сякаш правех някакъв чудноват обратен стриптийз.
След четирийсет и пет минутна операция „Пустинна буря“, целяща да свали децата плюс количките и торбите долу, се добрахме до улицата. На люлките беше много приятно. Хари, както казва Магда, още не беше усвоил човешкия език, но Констанс установи с мен много сладък поверителен тон а ла „ние сме две възрастни“, като казваше: „Мисля, че иска да се полюлее още“, когато той заломоти нещо, а като купих пакетче бонбони, важно заяви: „Не смятам, че трябва да казваме на хората за това.“
За нещастие, поради незнайни причини, когато стигнахме до входната врата, Хари започна да киха и огромен, зелен сопол изхвръкна от носа му, прелетя във въздуха и се лепна обратно на лицето му. Констанс ужасена се задави и повърна в косата ми, а бебето започна да пищи, което отприщи и другите двама. Опитвайки се отчаяно да овладея положението, се наведох, избързах сопола от лицето на Хари, върнах залъгалката в устата му и затананиках приспивно „Винаги ще те обичам“.