В продължение на една чудесна секунда настъпи тишина. Възхитена от дарбата си на родена майка, започнах втория куплет и нежно се усмихнах на Хари, в резултат на което той измъкна залъгалката от устата си и я пъхна в моята.
— Здравей — обади се мъжки глас, когато Хари пак се разпищя. Обърнах се с биберон-залъгалка в уста и повърнато в косата и видях, че Марк Дарси се взира в мен в крайно изумление.
— На Магда са — най-сетне продумах аз.
— Аз пък помислих, че си се разбързала. Или пък добре си пазила тайната си.
— Кой е това? — Констанс пъхна ръчичката си в моята и подозрително го загледа.
— Аз съм Марк — отвърна той. — Приятел съм на Бриджет.
— О — рече тя и продължи да го гледа подозрително.
— Макар и Магдина, има същото изражение като теб — отбеляза той, като ме изгледа по начин, който не можах да проумея. — Да ти помогна ли да се качиш?
Потътрихме се нагоре, като аз носех бебето и водех Констанс за ръка, а Марк нарами количката и държеше Хари за ръка. Поради незнайна причина никой от двама ни не проговори на другия, и двама се обръщахме само към децата. Изведнъж чух гласове на стълбището. Завихме по коридора и видяхме двама полицаи да изпразват шкафа във вестибюла. От съседния апартамент бяха подали оплакване за миризмата.
— Качи децата горе, аз ще се справя с това — тихо рече Марк. Почувствах се като Мария от „Звукът на музиката“, когато пеят на концерта, а тя трябва да качи децата в колата, докато капитан фон Трап посреща Гестапо.
Заговорих с весел, престорено уверен шепот и пуснах пак касетата „Пингу“, дадох им диетична кока-кола в шишетата и седнах на пода между тях, което явно особено ги зарадва.
После се появи един полицай, хванал сак, който разпознах като мой. Измъкна с ръкавица от страничния му джоб с ципа полиетиленов плик, пълен с кървава, воняща плът и каза:
— Ваше ли е това, госпожице? Беше в шкафа във вестибюла. Може ли да ви зададем няколко въпроса?
Изправих се и оставих децата да зяпат „Пингу“, а на прага се появи Марк.
— Както вече казах, аз съм адвокат — мило се обърна той към младия полицай, но в тона му прозвуча леко стоманения звън на „тъй че внимавай какви ги вършиш.“
Точно тогава звънна телефонът.
— Да се обадя ли аз, госпожице? — подозрително попита един от полицаите, сякаш можеше да е снабдителят ми на късове от мъртъвци. Не можех да проумея как са попаднали в сака ми късовете кърваво месо. Полицаят долепи слушалката до ухото си, за миг придоби ужасен вид, после ми я подаде.
— О, здрасти, мило. Кой беше това? Мъж ли има в къщата ти? Изведнъж нещо ми прещрака. Последния път, когато използвах сака, беше като ходих на обяд при мама и татко.
— Мамо — започнах аз, — когато идвах при вас на обяд, да си пъхала нещо в сака ми?
— Да, всъщност сега като ме подсещаш, пъхнах. Две парчета филе. А ти не каза едно „благодаря“. В страничния джоб с ципа. Дори на Уна обясних, че не е евтино, беше бон филе.
— Защо не си ми казала? — изсъсках аз. Най-накрая успях да накарам непреклонната си майка да признае на полицая. Но въпреки това те настояха да вземат филето за анализ и да ме задържат за разпит, при което Констанс се разрева, аз я взех на ръце, а тя уви врата ми с ръчички и се впи в сакото ми, сякаш насила ще ме изтръгнат от нея и ще ме хвърлят в яма с мечки.
Марк само се засмя, сложи ръка на рамото на един от полицаите и каза:
— Стига, момчета. Това са просто две парчета филе от майка й. Сигурен съм, че имате по-важни задачи.
Полицаите се спогледаха, кимнаха и започнаха да затварят тефтерите си и да си налагат каските. После старшият заяви:
— Добре, госпожице Джоунс, просто в бъдеще дръжте под око какво оставя майка ви в саковете ви. Благодаря за помощта ви, сър. Приятна вечер. Приятна вечер, госпожице.
Настъпи пауза, когато Марк се втренчи в дупката в стената и изглеждаше несигурен какво да направи, после внезапно отсече:
— Приятно гледане на „Пингу“. — И се понесе надолу по стълбите подир полицаите.
21 май, сряда
59 кг, алкохолни единици 3 (мн. д.), цигари 12 (отлично), калории 3425 (неми се яде), напредък на дупката в стената от страна на Гари 0, положителни мисли за вида на тъканите за тапициране на мебели като официално облекло 0.
Джуд окончателно се е побъркала. Наминах да я видя и заварих цялата къща в младоженски списания, дантелени финтифлюшки, напръскани със златен прах малинки, брошури за супници и ножове за грейпфрут, теракотени кашпи, пълни с бурени и стръкове слама.
— Искам гурта — говореше тя. — Или беше юрта? Вместо шатра. Това е нещо като номадска палатка в Афганистан с килими по пода и искам дълги патинирани факли.