— Какво ще носиш? — попитах аз и запрелиствах снимки на бродирани, кльощави като върлини манекенки с венци от цветя по главите, и сериозно се замислих дали да не извикам линейка.
— Поръчах си я. При Ейб Хамилтън! Дантели и огромна цепка.
— Каква цепка? — убийствено промърмори Шарън.
— Така би трябвало да нарекат списание „За всички“.
— Моля? — хладно запита Джуд.
— Момичета — прекалено любезно се обърна към нас Джуд като учителка по гимнастика, която се кани да ни изпъди в коридора по шорти, — можем ли да продължим?
Интересно как изведнъж станахме множествено число. Сватбата вече не беше само на Джуд, а наша и бяхме длъжни да се заемем с всякакви щурави задачи като завързване на слама около 150 патинирани факли и посещаване на минерални бани, за да изкъпем Джуд.
— Мога ли да кажа нещо? — рече Шарън.
— Да — разреши Джуд.
— НЕ СЕ ЖЕНИ ЗА СКАПАНИЯ ГАДНИК РИЧАРД. Той е ненадежден, себичен, мързелив, лъжлив ебател от ада. Ако се омъжиш за него, ще ти вземе половината пари и ще избяга с някоя мацка. Знам, че съществуват предбрачни договори, но…
Джуд изведнъж притихна. Изведнъж осъзнах (обувката й ме ритна по брадичката), че трябва да подкрепя Шарън.
— Чуй сега — зачетох аз с надежда от „Ръковоство за младоженката“: „Кум: най-добре е младоженецът да избере уравновесен, отговорен човек…“
Огледах се доволно, сякаш бях доказала тезата на Шарън, но откликът беше леден.
— Освен това — продължи Шарън — не смяташ ли, че една сватба поставя връзката под огромно напрежение? Все пак това не е шега работа?
Джуд пое дълбоко дъх през носа си, докато ние с трепет я наблюдавахме.
— Така! — най-сетне проговори тя и ни погледна с храбра усмивка. — Задълженията на шаферките!
Шарън запали цигара.
— Как ще се облечем?
— Амиии…. — залигави се Джуд. — Мисля да ги ушият по поръчка. И погледнете тук! — Беше статия, озаглавена „50 начина да спестиш пари на Големия ден“. „Дамаските за тапициране могат изненадващо добре да стоят на шаферките!“
Дамаски?
— Разбирате ли — продължаваше Джуд, — по отношение на списъка на поканените се твърди, че не е необходимо да каним новите гаджета на гостите, но в момента, когато й го казах, тя възкликна: „О, ще бъдем очаровани да дойдем.“
— Коя тя? — попитах аз.
— Ребека.
Зяпнах втрещена Джуд. Не може да бъде. Не е възможно да очаква от мен да вървя по пътеката към олтара, облечена като канапе, докато Марк седи наблизо с Ребека, нали така?
— Освен това те ме поканиха да заминем на почивка заедно. Не че ще ида, естествено. Но Ребека май се обиди, че не й го съобщих по-рано.
— Какво? — избухна Шарън. — Не знаеш ли значението на думата „приятелка“? Бриджет е най-добрата ти приятелка заедно с мен, Ребека по най-долен начин й отмъкна Марк, а тя, вместо да прояви такт, се опитва да оплете всички в отвратителната паяжина на социалния си кръг, така че той да остане с вързани ръце и крака и никога да не може да се изтръгне. А ти дори не правиш опит да й се противопоставиш. Това му е лошото на съвременния свят — всичко е простимо. Е, Джуд, направо ми се драйфа. Щом си такава приятелка, можеш да отидеш до олтара с Ребека зад теб, облечена в перде, но не и ние. И ще видим дали ще ти хареса. Освен това можеш да завреш цялата си юрта и гурта барабар с туртата знаеш къде!
Така че ние с Шарън вече не разговаряме с Джуд. О, Боже. О, Боже.
9. СОЦИАЛЕН АД
22 юни, неделя
59,5 кг, алкохолни единици 6 (дължа ги на Констанс), цигари 5 (мн. д.), калории 2455 (но най-вече от неща, покрити с портокалова глазура), избягал от плевня добитък 1 бр., нападения на деца върху мен 2.
Вчера беше празненството по случай рождения ден на Констанс. Отидох с около час закъснение и тръгнах към къщата на Магда, следваща писъците в градината, където се вихреше разюздана оргия, в която възрастни гонеха деца, деца гонеха зайци, а в ъгъла зад ниска оградка се кипреха два заека, един хамстер, болнава на вид овца и шкембесто прасе. Спрях пред френския прозорец и неспокойно се огледах. Сърцето ми подскочи, когато го видях, застанал по своя традиционен маркдарсиевски начин, със самотен и разсеян вид. Погледна към вратата, където стоях, и за секунда погледите ни се впиха един в друг, след което той смутено ми кимна и отклони очи. Едва тогава забелязах, че до него е клекнала Ребека и говори на Констанс.
— Канстанс! Констанс! Констанс! — гукаше Ребека и махаше пред лицето й японско ветрилце, поради което Констанс гледаше свирепо и ядно примигваше.
— Виж кой е дошъл! — обади се Магда, която се наведе към Констанс и ме посочи.