Потайна усмивчица изплува на личицето на Констанс и тя решително, макар и с малко нестабилни крачки, се запъти към мен, като остави Ребека да изглежда доста глупаво с ветрилцето. Когато се приближи, аз се наведох, а тя обви с ръчичка врата ми и притисна горещото си личице към моето.
— Донесе ли ми подарък? — прошепна. Доволна, че този фрапиращ пример на обич по сметка остана нечут от останалите, прошепнах в отговор:
— Май да.
— Къде е?
— В чантата ми.
— Ще влезем ли да го извадим?
— Колко е сладка — чух да гука Ребека и като вдигнах очи, видях, че тя и Марк наблюдават как Констанс ме взе за ръка и ме поведе в прохладната къща.
Всъщност бях много доволна от подаръка, който купих на Констанс — пакет бонбони и розова феерична рокличка стил Барби със златисто-розова поличка като на балеринка, за която се наложи да преора два магазина на Улуърт. Тя страшно я хареса и, естествено, както би сторила всяка жена, пожела веднага да я облече.
— Констанс — казах аз, след като я одобрихме от всеки възможен ъгъл, — защо се зарадва толкова, като ме видя? Заради мен или заради подаръка, който чакаше?
Изгледа ме под смръщени вежди.
— Заради подаръка.
— Ясно — отвърнах аз.
— Бриджет?
— Да.
— Там, в твоята къща.
— Да?
— Защо нямаш никакви играчки?
— Ами защото не си играя с този вид играчки.
— О! А защо нямаш стая за игра?
— Защото не играя този вид игри.
— А защо си нямаш мъж?
Не можах да повярвам. Едва бях дошла на празненството, и една тригодишна вече се държеше като Самодоволна женена.
След това седнахме на стълбите и проведохме дълъг, доста сериозен разговор за това, че всички хора са различни и някои от тях са Единаци, после чухме шум, погледнахме нагоре и видяхме Марк Дарси да се взира надолу към нас.
— Просто… ъъъ… Тоалетната сигурно е горе? — равнодушно запита той. — Здрасти, Констанс. Как е „Пингу“?
— Той не е истински — хвърли му свиреп поглед тя.
— Добре, добре — побърза да я успокои той. — Извинявай. Тъпо беше от моя страна да бъда толкова… — погледна ме право в очите — лековерен. Честит рожден ден. — После мина покрай нас, без дори да ме целуне, да каже „здрасти“ или нещо такова. „Лековерен“. Дали продължаваше да смята, че съм му изневерявала с майстор Гари и химическия чистач? Както и да е, помислих си аз, пет пари не давам. Това е без значение. Всичко е прекрасно и аз напълно съм се издигнала над тия неща.
— Изглеждаш ми тъжна — обади се Констанс. Помисли малко, после извади полуосмукан бонбон от устата си и го сложи в моята. Решихме да се върнем пак вън и да покажем рокличката, а Констанс моментално бе подета от вманиачената Ребека.
— О, вижте една малка фея! Ти фея ли си? Каква фея си? Къде ти е вълшебната пръчица? — лигавеше се тя. — Страхотен подарък, Бридж — рече Магда. — Чакай да ти дам нещо за пиене. Познаваш Козмо, нали?
— Да — отвърнах аз и сърцето ми се сви при вида на тресящата се гуша на огромния банкер. — Виж ти! Бриджет, радвам се да те видя! — изрева Козмо и ме огледа похотливо от глава до пети. — Как върви работата?
— Прекрасно — излъгах аз, доволна, че не се втурна веднага да разчепква любовния ми живот. Какъв напредък! — Сега работя в една телевизия.
— В телевизия? Прекрасно! Дяволски прекрасно! Явяваш ли се пред камера?
— От време на време — отговорих аз със скромен глас, който предполагаше, че всъщност съм Сила Блак, но не искам никой да го знае.
— О? Знаменитост, значи? А… — наведе се загрижено към мен — уреди ли останалата част от живота си?
За нещастие в този момент случайно мина Шарън. Втренчи се в Козмо като Клинт Ийстуд, когато някой се опитва да го преметне.
— Що за въпрос е това? — изръмжа тя.
— Какво? — сепна се Козмо и стреснато я изгледа.
— „Уреди ли останалата част от живота си?“ Какво по-точно искаш да кажеш с това?
— Ами, а… нали знаеш… кога ще се… знаеш…
— Омъжи? Значи само защото нейният живот не е като твоя, смяташ, че не е уреден, така ли? Ами ти, Козмо, уреди ли останалата част от живота си? Как вървят нещата с Уони?
— Ами аз… — замънка Козмо и се изчерви като рак.
— О, съжалявам. Май докоснахме болно място. Хайде, Бриджет, преди отново да съм го настъпила по мазола.
— Шарън! — възкликнах аз, когато се озовахме на безопасно разстояние.
— Я стига — отсече тя. — Това е нетърпимо. Не могат да се разхождат наоколо, да се държат снизходително с хората и да обиждат начина им на живот. Козмо вероятно копнее Уони да отслабне с около трийсет кила и да спре да хихика пискливо по цял ден, но ние не решаваме в момента, когато го видим, че е наша работа да му го натякваме, нали? — В очите й се появи злостна искрица. — А би трябвало — добави тя, грабна ме за ръката и тръгнахме обратно към Козмо, само за да се сблъскаме пак с Марк, Ребека и Констанс. О, Боже.