— Кой, мислиш, е по-стар, аз или Марк? — говореше Ребека.
— Марк — отвърна намусено Констанс и се заоглежда, сякаш замисляше бягство.
— Кой, мислиш, е по-стар, аз или мама? — продължи игриво Ребека.
— Мама — предателски отговори Констанс, при което Ребека избухна в звънлив смях.
— А кой, мислиш, е по-стар, аз или Бриджет? — запита Ребека и ми намигна-Констанс несигурно ме погледна, докато Ребека й се усмихваше сияйно. Кимнах лекичко към Ребека.
— Ти — отсече Констанс. Марк Дарси избухна в смях.
— Ще поиграем ли на феи? — заглези се Ребека, като смени тактиката и се опита да хване Констанс за ръка. — Във вълшебен замък ли живееш? И Хари ли е вълшебник? Къде са приятелките ти феи?
— Бриджет — рече Констанс и ме погледна трезво. — Мисля, че ще е най-добре да обясниш на тази дама, че не съм истинска фея.
По-късно, когато разправях всичко това на Шарън, тя мрачно ме прекъсна.
— Боже мой. Виж кой е тук. В другия край на градината стоеше Джуд, сияеща в тюркоазена рокля, и си бъбреше с Магда, но без Гадника Ричард.
— Момичетата са тук! — весело обясни Магда. — Виж! | Ето ги там!
Ние с Шарън упорито заизучавахме чашите си и се направихме, че не я виждаме. Когато вдигнахме погледи, Ребека беше налетяла на Джуд и Магда и мяукаше като катереща се по социалната стълбица литературна съпруга, която току-що е забелязала Мартин Еймис да разговаря с Гор Видал. — О, Джуд, толкова се радвам за теб, това е чудесно! — превземаше се тя.
— Не знам на какво е тази жена, но и аз искам от същото — промърмори Шарън.
— Двамата с Джереми трябва да дойдете, не, наистина трябва. Не искам и да чуя отказ — мелеше Ребека в момента. — Ами доведете ги! Доведете и децата! Обожавам деца! Втория уикенд на юли. В къщурката на родителите ми в Глостършир. Басейнът страшно ще им хареса. Ще дойдат най-различни прекрасни хора! Поканила съм Луиз Бартън-Фостър, Уони и Козмо… — Мащехата на Снежанка, Фред и Розмари Уест, Калигула — би мота да продължи тя.
— …Джуд и Ричард, и Марк ще дойде, разбира се, Джайлс и Найджъл от службата на Марк… Видях Джуд да поглежда към нас.
— А Бриджет и Шарън? — запита тя.
— Какво? — не дочу Ребека.
— Покани ли Бриджет и Шарън?
— О! — Ребека се смути. — Ами, не съм сигурна дали имам толкова стаи, но май ще мога да използвам бунгалата за прислугата. — Всички се втренчиха в нея. — Да, поканила съм ги! — Заогаежда се диво. — А, ето ви и вас двете! Ще дойдете на дванайсети, нали?
— Къде? — запита Шарън.
— В Глостършир.
— Не знаем нищо за това — високо отговори Шарън.
— Е, вече знаете! Вторите събота и неделя на юли. Намира се до Удсток. Но ти си идвала, нали, Бриджет? — Да — рекох аз и се изчервих, като си спомних онзи отвратителен уикенд.
— Така! Чудесно! И ти идваш, Магда, така че… — Ъм… — започнах аз. — Ще дойдем с удоволствие — твърдо отсече Шарън и ме настъпи.
— Какво? Какво? — ядосах се аз, когато Ребека отбръмча.
— Естествено, че ще отидем — потвърди тя. — Няма да я оставиш да отмъкне всичките ти приятели ей така. Опитва се насила да вкара всички в някакъв нелеп социален кръг от внезапно нужни полуприятели на Марк и подготвя двамата да се насосат в центъра му като пчелички Баща и Майка.
— Бриджет — каза изискан глас. Обърнах се и видях нисичък рус мъж с очила. — Аз съм Джайлс, Джайлс Бенуик. Работя с Марк. Помниш ли? Страшно ми помогна по телефона ; онази вечер, когато жена ми каза, че ме напуска.
— О, да, Джайлс. Как си? — откликнах аз. — Как вървят нещата?
— Не много добре, опасявам се — отвърна Джайлс.
Шарън изчезна с последен поглед към мен, при което Джайлс се впусна в дълъг, подробен и щателен отчет на брачния си провал. — Толкова съм ти благодарен за съветите — заяви той и сериозно ме загледа. — И наистина си купих „Мъжете са от Марс, жените — от Венера“. Стори ми се много, много добра, макар да не промени видимо възгледите на Вероника.
— Е, тя се занимава повече със срещите между двата пола, не с разводи — защитих аз концепцията на Марс и Венера.
— Точно така — съгласи се Джайлс. — Кажи ми, чела ли си „Можете да изцелите живота си“ от Луиз Хей?
— Да! — възхитено възкликнах аз. Джайлс Бенуик определено притежаваше обширни познания върху света на книгите за самопомощ и ми беше приятно да обсъждам с него различните творби, макар че прекали със словоохотливостта. Най-сетне се появи Магда с Констанс. — Джайлс, ела да се запознаеш с приятеля ми Козмо! — решително заяви тя и дискретно вдигна очи към небето, така че само аз да я видя. — Бридж, имаш ли нещо против да ти оставя Констанс за момент?