Коленичих да поговоря с Констанс, която беше разтревожена от естетическия ефект на шоколадовите петна върху новата рокличка. Точно когато и двете твърдо се убедихме, че шоколадови петна на розов фон са привлекателен, рядък и положителен десен, Магда се върна. — Май клетият Джайлс ти е хвърлил око — дяволито заяви тя и заведе Констанс да ака. Преди да успея да се изправя, нещо започна да ме пляска по дупето.
Извърнах се — признавам, че се надявах да е Марк Дарси, но видях Уониният син Уилям и приятелчето му, които злобно се кикотеха.
— Хайде пак — викна Уилям и приятелчето му започна пак да ме пляска. Опитах да се изправя, но Уилям, който е шестгодишен и доста едричък за възрастта си, скочи на гърба ми и уви ръце около шията ми. — Стига, Уилям — опитах се да събера някакъв авторитет в тона си аз, но в същия миг в другия край на градината започна някаква суматоха. Шкембестото прасе беше избягало от заграждението и се носеше напред-назад, като квичеше пискливо. Настъпи истинска лудница, когато родители се втурнаха да спасяват чедата си, но Уилям се беше здраво впил в гърба ми, а другото момче продължаваше да ме пляска по задника и да вие от смях, достоен за филма „Екзорсистът“. Гърбът започваше наистина да ме боли. Внезапно ръцете на Уилям се махната от шията ми. Усетих, че някой го вдига, а после спря и пляскането. За миг останах с наведена тава, опитвах се да възстановя дишането и самообладанието си. После се обърнах и видях Марк Дарси да се отдалечава, хванал по едно мятащо се шестгодишно момче под всяка мишница.
Известно време празненството бе изцяло подчинено на залавянето на прасето, а Джереми крещеше с пълен глас на зооукротителя. Веднага след това видях Марк — беше облякъл сакото си и се сбогуваше с Магда, при което Ребека моментално се втурна също да се сбогува. Отместих бързо поглед и се постарах да не мисля за това. Изведнъж Марк застана до мен.
— Аз… ъъъ… вече тръгвам, Бриджет — каза той. Мога да се закълна, че го видях да поглежда към циците ми. — Нали няма да си тръгнеш с някое парче месо в чантата?
— Не — уверих го аз. За момент се погледнахме в очите. — О, и благодаря ти… благодаря за… — кимнах към мястото на инцидента.
— Няма нищо — тихо произнесе той. — Винаги съм готов да те отърва от някое момче.
И като по поръчка се появи проклетият Джайлс Бенуик с две чаши в ръце. — А, тръгваш ли? — зарадва се той. — Тъкмо смятах да поизцедя от Бриджет още малко мъдри съвети. Марк бързо премести поглед от мен към него и обратно.
— Сигурен съм, че си в добри ръце — рязко заяви той. — Ще се видим в службата в понеделник.
Майната му, майната му, майната му. Как става така, че никой не флиртува с мен, когато Марк Дарси не е наблизо?
— Пак в старата килия за изтезания, а? — говореше Джайлс и го тупаше по гърба. — Няма край. Няма край. Е, тръгвай вече.
Главата ми се маеше, докато Джайлс не спираше да дърдори как щял да ми изпрати книгата „Изпитай страха и го направи въпреки него“. Много държеше да знае дали ние с Шарън ще ходим в Глостършир на дванайсети. Но слънцето започваше да залязва, наоколо ехтеше детски рев, отвсякъде долиташе „Мама ще пляска“ и всички си тръгваха.
— Бриджет. — Беше Джуд. — Искаш ли да дойдеш в „192“ да…
— Не, не искаме — тросна се Шарън. — Ще ходим на аутопсия на случилото се на купона.
Което беше лъжа, защото Шарън имаше среща със Саймън. Джуд изглеждаше покрусена. О, Боже. Проклетата Ребека бе развалила всичко. Макар че не бива да забравям да не обвинявам другите, а да поема сама отговорността за всичко, което ми се случва.
1 юли, вторник
58,9 кг (действа!), напредък в дупката на стената от страна на Гари 0.
Мисля, че ще е най-добре вече да го приема. Марк и Ребека са двойка. Нищо не мога да сторя. Почетох още малко от „Изкуството да бъдеш бог“ и разбирам, че в живота не можеш да имаш всичко, което искаш. Важно е не това, което ти се случва в живота, а как разиграваш раздадените карти. Няма да мисля за миналото и поредицата от катастрофи с мъже. Ще мисля за бъдещето. Оооох, майко, телефонът! Ура! Виждате ли!
Беше Том, решил да звънне да ми постене. Което беше приятно. Докато не каза:
— А, между другото, тази вечер видях Даниел Клийвър.
— О, наистина, къде? — изчуруликах аз с весел и все пак сподавен глас. Осъзнавам, че съм нов човек и неприятностите със свалките са част от миналото — напр., давам ви съвсем произволен пример, откриването на чисто гола жена на Даниеловия покрив миналата година, когато уж ходех с него, никога нямаше да се случи на новата мен. Но въпреки това не ми се искаше призракът на унижението с Даниел тревожно да се надига като Лохнеското чудовище или някаква ерекция.